Последната капка кръв

[3]

- Мелиса? О, мила Мелиса! За къде си помисли, че ще ходиш? - каза, човека зад бюрото, а горилата зад нас ни хвана здраво за ръцете.
- Ъм...- думите се изпариха от устата ми, а Стела почти щеше да припадне от страх. Дръж се Мелиса! - Не можеш да ни държиш тук! Веднага искам да ни пуснеш! - извиках, а горилата зад мен щеше да ами удари шамар, когато лъскавото русо момченце зад бюрото реши да викне.
- Не я удряй! - веднагически човекът спря и отново хвана Стела. - Чуйте ме внимателно! Тук аз съм шефа и аз казвам кой ще идвам и кой ще си отива! Така че никой не може да ми заповядва! Ясно?? - викна в лицето ми, а аз кимнах одобрително. Така нареченият шеф на нещо си ме хвана за челюстта и насочи главата ми към него - Ясно? - Да. - отговорих. След това погледна Стела, която моментално кимна.
- Заведи ги по стаите им и ги заключи. - каза "шефа"  на охраната. Той ни избута да вървим и ни заведе по стаите ни. Вече заключена в клетката седнах на леглото и се замислих, че не познавам този човек, а и дори незнам защо съм тук. Това ще е мъчителна нощ!