Последната капка кръв

[8]

- Здрасти, Даниел. Тръгваме ли? - каза Браян.
- Хайде.

***

Ужасна жега. Пътувахме по пясъчен път докато стигнем до частните  ми самолети. Трябва хората ми да натоварят всичко от камьоните в самолетите и да потегляме.

***
- Уиски?
- Може. Сипи. - отговори Браян. Намирахме се вече в самолета седнали на удобни мебели. Мисля, че няма за какво да се притеснявам, но имам странното усещане, че нещо ще се обърка. - Как е принцесата ти? - какво? За какво говори? За Мелиса ли?
- За кой говориш? - направих се на ударен.
- Как за кой..За Мелиса!
- А..тя е добре...Каквото те засяга?
- Засяга ме... - не разбирам какво става.
- За какво говориш?
- Тя не ти ли е казала?
- За какво? - започвам още повече да се обърквам и тоя какво се занимава с моето момиче.
- Ама ние се познава от отдавна. Ооо, да знаеш само как се целува и в колко други неща също е добра... - лази ми по нервичките! Не може да бъде истина! - Само ще мълчиш ли? Ти не знаеш ли колко е добра? Още дори не си я пробвал?
- Не те засяга какво съм правил и какво ще правя с нея!
- Хм...значи не си... - просто станах и отидох в другия край на самолета. Не мога повече да слушам.