Последната капка кръв

[5]

Е, вече бях облечена официално за вечерта на Даниел. Никаква идея къде щяхме да ходим или с кого ще се срещнем, но явно не ме и засягаше. Бях облечена с черна дълга рокля на моменти с черна дантела и камъни върху нея. Беше наистина красива! Черни токчета и черна малка чанта с камъни. Косата ми леко я накъдриха и бяха направили опушен грим. Защо бях облечена цялата в черно, все едно на погребение щях да ходя.
- Готова ли е? - чух да пита Даниел една от прислужниците пред вратата на стаята в която бях.
- Да, готова е господине! - нямаше и две секунди и връхлетя в стаята.
- Красивото ми момиче, хайде да вървим! Не искам да ни чакат! - само кимнах и станах от стола.

Потеглихме със скъпата му кола (една от всичките) в пълна тишина. След сигурно 20мин път реших да запитам:
- Даниел?
- ..Да?
- Къде отиваме?
- На място за хора като мен. На място за бизнес срещи.
- И защо аз трябва да идвам? - притеснявах се че задавам много въпроси.
- Защото трядбва да отида с жена. - ясно. Защо въобще трябва да ме забърква - Знам, че ще кажеш, че като искам да си ми жена, защо те замесвам с това, но просто този разговор не искам да го чуе някоя нали се сещаш и после да се разчуят нещата. Взимат се твои хора.
- Да разбирам.

Когато пристигнахме, той паркира колата на паркинга и влезнахме вътре. Всички мъже по масите или тези които можах да видя бяха с костюми и пушеха различни работи и пиеха алкохол. Даниел ме прегърна през кръста и се насочихме към една от масите. Човекът на масата беше като другите. Седнахме и се започна с представянето:
- Коя е тази красавица с теб?
- Браян, това е бъдещата ми съпруга и ако обичаш си изтрагни мисълта от главата! - говореше спокойно, на в същото време така твърдо и ясно, че нямаш избор.
- Спокойно! Сега имам предложение, което мисля, че доста ще те устройва! - облегнах се на мекия диван и се заслушах.
- Слушам те! - подкани го Даниел.
- Стоката няма да се изнесе и докара сама затова предлагам моите хора. Да е двойно повече като цена и да се промени малко количеството. А за оръжията, смятам, че е добре да отидем ние на място и да се видим очи в очи с него.
- Първо - хората за стоката ще са мои, второ - двойната цена добре, но за променяне на количеството не. А относно за оръжията съм за да отидем заедно.
- Твои хора викаш!?
- Да. - човекът срещу нас отпи от алкохола си и се замисли.
- Но, нали знаеш, че ако се обърка нещо ти ще си виновен?
- Определено ми е ясно, но няма такава опция да се обърка нещо!
- Добре...добре съгласен.
- На 19 излита, на 20 ще е там! А ние да отидем на 23 и ще се върнем съм 25?
- ...Съгласен!
- Значи се разбрахме?
- Мисля, че да.

Така и с вземането на довиждане тръгнахме. Мислех, че ще стоим много повече от това, но дори Даниел не си поръча алкохол, нито запуши някакво вещество. Което ми беше доста странно. Вече в колата свободна да говоря и да питам:
- Значи наркотици и оръжия?
- Това ми е последната пратка на наркотици и спирам! За оръжията не. - нямаше какво да кажа. Но ми се въртеше едно в главата:
- Когато ти заминеш, аз какво ще правя?
- Не си помисляй за бягство! Вече ще спиш в луксозна стая - до моята.
- А какво ще стане със Стела?
- ..Стела значи? Вече я пуснахме при условие да не говори за нищо което се е случило. И моля те спри да задаваш въпроси!
- Добре... спирам. - та в останалата част от пътя беше тишина и вечерта беше на лице. Когато пристигнахме той ми показа стаята и просто ме остави да се оправям. Незнам какво му беше станало след срещата с човека.