Последната капка кръв

[7]

Г. Т на Даниел

Бях готов за тръгването ми към Нигерия. Заредих пистолета си и го сложих на място където нямаше да се види. Излезнах от стаята си почуквайки на вратата на Мелиса. Не чух абсолютно нищо и просто влязох. Пред очите ми се показа гледка на спящото момиче, с рошава коса и леко притворени устни. Тя се размърда и отвори очи. Погледна ме леко объркано и стреснато. Показах лека усмивка и се приближих клякали до леглото й.
- Аз ще тръгвам. - прошепнах. Тя само кимна. Реших да я целуна по челото и в този момент усетих как всичките й мусколи се стягат. Знаех, че до някаква степен я е страх от мен, но искам да покажа, че няма защо.

Слезнах при колекцията си ит коли. Там видях моите хора. Дясната ми ръка - Нейтън. Той ми е като брат. От както се помня го познавам. Както и двамата бодигарда - Езра и Луис.
- Така, Луис остава при Мелиса. Знаеш си плана, остави я да избяга. - той кимна и ние тръгнахме с колата. Трябваше да ве срещнем на определено място, един изоставен квартал с Браян. Камьоните с оръжията тръгват от нас и просто нищо не трябва да се обърка.