Stay With Me Forever

Глава 3

Реших да кача още една глава. :)

Никол

-Джъстин, какво правиш тук?

-Никол, защо си тук при него? - попита игнорирайки въпроса ми.

-Не те интересува, защо съм тук. Разкарай се.

-Нека да поговорим.

-Не искам да говорим.

-Моля те изслушай ме.

-Не искам! Върви си при онази!

-Тя беше кратко увлечение.

-Три месеца кратко увлечение?

-Казал си й? - попита и погледна към Хари.

-Да. Съжалявам. - каза Хари

-Никол, съжалявам. Прости ми. Това беше глупаво от моя страна. - оправда се Джъстин

Не искам да го слушам, защото не му вярвам.

-Да така е беше глупаво. Но това вече няма значение. Аз вече ти казах какво съм решила.

-Не беше сериозна, като ми каза, че искаш развод, нали?

-Напротив. Искам да се разкараш от животът ми. Искам да те пратя по дяволите. И защо да не се разделим, нали съм ти омръзнала? Затова отиде при друга. Можеш да се върнеш при нея, защото вече си свободен да правиш каквото си искаш.

-Размисли, не може заради една глупост да прекратим връзката си.

-Може. Ти си виновен. Не аз, така че съм в правото си.

-Не си ми омръзнала. Обичам те, никога няма да ми омръзне да бъда с теб.

-Но на мен ми омръзна да бъда с теб. Защото благодарение на теб разбрах какъв си наистина. И аз осъзнах, че не искам да бъда с човек, като теб. Който ме лъже и предава.

-Това няма да се повтори....

-Напротив. Щом сега си ме излъгал ще го направиш отново. Няма да се промениш, защото е по-лесно за теб да ме лъжеш, отколкото да бъдеш искрен.

-Не е така. Няма да те излъжа отново.

-Не ти вярвам. Не искам да се занимавам с теб. Ходи да лъжеш друга, а мен остава намира. Разкарай се.

Той какво очаква, че като дойде и ми каже, че съжалява всичко ще се оправи ли?

Да върви по дяволите.

Ако си мисли, че ще му простя жестоко се лъже.

Наистина не мисля да му простя.

Щом веднъж ми е изневерил ще го направи отново.

Хората не се променят още по-малко той.

Но ме боли, че наистина се случи така, защото наистина го обичам, но не мога да бъда с такъв човек.

-Никол...-започна той

-Тръгвай си. - казах и скръстих ръцете си.

Няма какво повече да си говорим.

Не искам да слушам извиненията му, защото са безсмислени.

И да се извинява това няма да промени нищо.

Ако ми беше признал, може би щях да му простя.

Защото щях да оценя това, че в искрен с мен, но пак щях да се чувствам зле, но щеше да е различно.

Джъстин погледна към мен, след това към Хари.

Няма да си променя решението.

-Разкарай се. - казах

Той ме погледна след което си тръгна.

Мразя да се държа така с него, но той сам си е виновен.

-Добре ли си? - усетих ръката на Хари върху рамото ми.

-Не.

-Искаш ли прегръдка? - попита и го погледнах.

-Да.

Той ме прегърна и се усмихнах леко.

Колкото и да не го харесвам се радвам, че съм при него.

След като поплаках малко на рамото му се успокоих.

-Вече по-добре ли си? - попита и погали бузата ми.

-Не,но като плача ми става малко по-добре. Чувствам се ужасно, но вярвам, че ще ми мине и ще продължа напред много скоро.

-И аз мисля така. - усмихна се

Аз също се усмихнах.

Приятно ми е с него, но и малко странно.

Но предпочитам да съм с него отколкото с Джъстин.

-Съжалявам, че те занимавам с всичко това, но наистина имам нужда от някого.

-Няма проблем. Приятно ми е с теб?

-Наистина ли?

-Мхм.

Преди да се усетя Хари се приближи по-близо до мен и ме целуна.

Какво мислите за главата?❤️

Надявам се да Ви е харесала.😊❤️❤️