Глава 11

1.3K 74 44
                                    

Никол

-Моля?

-Съжалявам, но не мога повече да бъда с теб.

-Но защо? Какво направих сега? Защо искаш да се разделим?

-Не си направил нищо, просто...не мога да бъда с теб.

-Защо?

-Защото връзката ни се изчерпа.

-Ако е защото ти изневерих и ми нямаш доверие обещавам, че повече няма да те предам.

-Не. Съжалявам, но аз не ти вярвам. Не искам да бъда с теб. Съжалявам.

-Но Никол....

-Съжалявам Джъстин.

-Не разбирам, нали всичко беше наред?

-Нищо никога не е било наред.

-Това не се връзва. Ти не би ме оставала просто така. Трябва да има някаква причина?!

-Джъстин...

-Нарочно изчака да си мисля, че всичко е наред и тогава да ме зарежеш,нали?! - изкрещя

-Не. От известно време обмислях да ти кажа.

-Тогава защо ми казваше, че всичко е наред? Защо тогава се съгласи да опитаме отново?!

-Не знам. Бях объркана, но сега съм наясно какво искам.

-И това което искаш е да ме зарежеш?

-Да.

-Чудесно! Майната му на всичко!

-Джъстин не се ядосвай. Беше ясно, че така ще стане. Просто го приеми.

-Няма да го приема! Поне ми кажи, защо искаш да се разделим.

-Защото...не съм щастлива с теб.

-Но сигурно си щастлива с друг.

-Моля?

-Не се прави! Убеден съм, че всичко това е, защото си срещнала друг.

-Не е вярно. Как бих го направила?

-Напротив! Познавам те! И знам, че лъжеш!

-Не лъжа! Просто не искам да бъда с теб, защото си задник!

-А ти кучка!

-Майната ти!

Джъстин е кретен!

Искам да го убия!

По дяволите.

Какъв е досадник!

-Не смей да бягаш! Трябва да довършим разговора! - изкрещя отново и влезе в спалнята.

-Майната ти! Няма да говоря с теб!

-Кажи дали има друг!

-Няма! Откачалка такава! Не те понасям! Мразя те! Искам развод! За да не те виждам повече!

-Добре щом искаш развод ще получиш. Но те предупреждавам, че ще съжаляваш.

-Заплашваш ли ме? Толкова ли ниско падна, че да ме заплашваш?

-А ти толкова ли ниско падна, че да се чукаш с други?

-Тъпак. Разкарай се! - изкрещях и го изгоних от стаята.

Не го понасям.

Две седмици по-късно

Гледах към телевизора с надеждата, че сте се разсея от мислите ми.

Хари седна до мен и ми подаде чашата, която държеше.

-Още ли мислиш за Джъстин?-попита

-Да, но не мисля за него, защото ми липсва. А защо е кретен и искам да го убия.

-Радвам се, че не ти липсва.

-Знам. А и как ще ми липсва? Той е такъв глупак. Дори ме заплаши! Каза ми, че ще съжалявам! Шибан задник!

-Не го мисли. Мисли за нещо хубаво....за мен например.

-Мисля за теб,но само хубави неща разбира се.

-Защо не се опиташ да поговориш с него нормално?

-Как да говоря нормално с човек, който не е нормален?! Ти идиот ли си?!

-Не ми се карай.

-Извинявай. - прошепнах и го прегърнах.

Щях да го целуна, но телефона ми звънна.

-Пак ли е той? - попита Хари

-Според теб кой ще звъни за осми път днес?

Затворих и сложих телефона на страна.

Джъстин ми звъни постоянно, защото след като се скарахме си тръгнах и той не знае къде съм.

А и аз не искам да знае.

Не искам да говоря с него.

Задник.

Изкара мен виновна, че той е тъпак.

-Добре ли си?

-Да. - усмихнах се и го целунах.

Хубавото е че поне съм повече време с Хари. Който не вика, като ненормален, не ме нарича кучка и не ме зарязва, за да чука други, както прави шибания Джъстин.

-Мислиш, че ще ме остави намира? - попитах

Хари тръгна да казва нещо, но беше прекъснат от блъскането по входната врата.

-Не. Не мисля. - каза Хари

-Хари отвори искам да поговорим! - чух гласът на Джъстин

Мамка му.












Stay With Me Forever Where stories live. Discover now