Stay With Me Forever

Глава 5

Една седмица по-късно

Никол

От една седмица не говоря с Джъстин.

Живеем заедно, но не говоря с него.

Няколко пъти той се опитваше да говори с мен, но аз го игнорирах.

Все още се чувствам наранена от постъпката му.

Обичам го, но му нямам доверие.

-Къде отиваш? - попита Джъстин, когато влезе в спалнята.

Всеки път, когато излизам не пропуска да ме разпитва.

Аз игнорирах въпроса му и обух токчетата си.

-Попитах къде отиваш? - попита и ме хвана за лакътя.

-Пусни ме! - изсъсках и го изблъсках.

-Няма да те пусна, докато не ми кажеш къде отиваш.

-Не те интересува.

-Напротив! Къде отиваш така издокарана?

-При любовника ми. Не ти ли казах, че си имам любовник? Явно съм пропуснала да го спомена.

-Говоря сериозно.

-Аз също. - казах и се усмихнах. - Довиждане скъпи. - избутах, за да мина.

Да се измъчи малко.

Всъщност не отивам при любовника си, защото аз нямам такъв.

Ще отида при Хари.

За да поговорим, а и за да се махна от вкъщи за малко.

-Здравей. - усмихнах се когато Хари отвори вратата.

-Здравей,защо си тук?

-За да те видя. И да поговорим. Няма ли да ме поканиш да вляза? Колко си невъзпитан.

-Извинете госпожице. Влезте. - усмихна се.

-Благодаря.

-Защо искаш да говорим?

-Затова, че ти ме целуна.

-Цял живот ли ще припомняш за това?

-Не, но мислих за теб през тази седмица.

-Така ли?

-Да. Колкото и да е странно. Но не мислех затова какъв идиот си, а за тази целувка, която беше хубава. Но не беше правилно и се чувствам виновна, въпреки че ти ме целуна. И мислих затова, ти не мислеше ли за мен през тази седмица? - попитах

-Да мислех за теб, но....

-Но какво?

-Това беше грешка.

-Мислиш, че е било грешка?

-Да.

-Сега ме нарани, дано си доволен. Сигурно това е била целта ти. Да ме целунеш, за да мисля за теб и накрая да ми кажеш, че е било грешка. Отмъщаваш затова, че държах гадно с теб толкова време.

-Не, не искам да си отмъщавам...

-Тогава какво?! Не ме обърквай!

-Не те обърквам! Добре ще ти кажа това което мисля, ако ще се успокоиш. Да харесваш ми! И то много! Сега доволна ли си? - изкрещя той и се усмихнах.

-Колко мило. Аз мислех, че не ме харесваш особено. Нали постоянно се караме.

-Да така е, но...

-И откога си падаш по мен? - попитах и той въздъхна

-Аз казах, че те харесвам, а не че си падам по теб различно е. Беше малко преди да се ожените с Джъстин, бяхте се скарали и ти пак дойде при мен да си изплачеш мъката, което започна да правиш много често. И тогава за първи път си говорехме без да си викаме и ми беше приятно, защото не те възприемах по този начин. Но не ти казах, защото ще се да се омъжваш за най-добрия ми приятел.

-Сега се почувствах по-добре, когато разбрах, че си влюбен в мен.

-Не съм влюбен! Само казах, че те харесвам.

-Добре, де. Всичко с времето си.

-Защо ли изобщо ти казах?! Сигурно сега и затова ще ми се подиграваш!

Сложих ръката си върху бузата му и го целунах.

Ама, че е мрънкало.

-Никол...

Бутнах го на дивана и се настаних в скута му.

-Не трябва да правим това. - каза тихо

-Млъкни. - прошепнах и го целунах отново.

Какво мислите за главата?😊❤️❤️❤️