Stay With Me Forever

Глава 15

Никол

-Ти шегуваш ли се? - попита Джъстин

-Не.

-И защо дойде да ми се похвалиш, че си бременна от онзи задник ли?

-Не. Дойдох, защото...

-Защото какво?

-Защото не съм сигурна от кого съм бременна.

-И това ме засяга, защото...

-Защото, ако не помниш преди да се разделим...окончателно. Спах ме заедно.

-Не, не сме.

-Помня. Беше късно пихме вино и на сутринта се събудихме в едно легло.

-Ти се напи и се натискахме малко, но ти заспа преди да се случи каквото и да е.

-Значи не съм бременна от теб. - изписках

-Да глупачке. Сега можеше да скачаш от радост, че не си бременна от мен. - извъртя очи

-Няма да скачам от радост. Просто...

-Обичаш Хари и искаш да си живееш с него щастливо.

-Нещо такова. И не си ядосан?

-Не. Защото вече приех, че няма надежда за този шибан брак. Така че няма смисъл да страдам за жена, която не ме обича.

-Добре. Но не искам да ме мразиш, въпреки че май вече ме.

-Не те мразя. Но и не те обичам.

-За седмица спря да ме обичаш?

-Гнева и омразата взеха връхна точка.

-Ясно.

-Сега съм безразличен.

-Не ме обичаш?

-Не.

-О.

-Знам, че и ти мен не. Но какво значение има, че вече не те обичам?

-Ами има. Толкова време бяхме заедно, а ти вече не ме обичаш.

-Това е така, защото бързо се отказа от връзката ни. Сгреших, но ти се отказа от нас. Аз също се отказах.

Не съм свикнала Джъстин да ми говори така.

Не съм представяла, че ще ми каже, че вече не изпитва нищо към мен.

Явно това краят на връзката, която имахме.

-Тогава се радвам, че не страдаш. - казах и той кимна.

-Аз също се радвам, че има кой да те утешава.

-Не бъди задник поне за малко.

-Добре. Друго имаш ли да ми казваш?

-Не това е.

-Добре.

-Всъщност има още нещо.

-Какво?

-Благодаря ти за времето, в което бяхме заедно, макар че всичко приключи няма да забравя времето, в което бяхме заедно. Въпреки че в момента не искаш да ме виждам се надявам след време да бъдем приятели. Или поне да се разбираме.

-Ще видим,но няма да се случи скоро. - усмихна се леко

-Радвам се че беше част от животът ми.

-Аз също се радвам, че беше част от моя.

-Ще ми липсваш.

-И ти ще ми липсваш.

Усмихнах се и го прегърнах.

Колкото и да ме вбесява ще ми липсва.

-Вече ще ме пуснеш ли?

-Да. Извинявай.

-Няма проблем.

-Е до скоро.

-До скоро.

В крайна сметка това наистина е краят на нашата история.