Глава 8

1.4K 73 30
                                    

Никол

Събудих се и усетих нещо върху мен.

Видях Хари, който беше заспал върху мен.

-Хари. - прошепнах и погалих бузата му.

-Да. - усмихна се и ме прегърна.

-Много си сладък, но трябва да ставаме, защото Джъстин може да се прибере всеки момент.

-Добре.

Той стана от леглото и обу боксерките си.

Малко ми е гадно, че правя това, но с Хари ми е хубаво, а с Джъстин само се караме.

-Сърдиш ли се? - попитах и той ме погледна.

-Да.

-Съжалявам, но знаеш, че е сложно в момента.

-Знам.

-Объркана съм и не знам какво да правя, а ти ме обърка още повече, като дойде днес.

-Значи аз съм виновен?

-Да, но не ти се сърдя. - казах и го прегърнах.

-Оставаше и да ми се сърдиш. - каза и ме целуна. - Какво ще правиш с Джъстин?

-Не знам.

-Ще му простиш ли?

-Не знам.

-Тогава какво ще правиш?

-Ами...

-Не знаеш.

-Да.

-Ще се разделиш ли с него?

-Наистина не знам. Отношенията ни сега са сложни и нямам представа какво да правя или как да постъпя.

-Значи ще останеш с него?

-Засега да, но....

-Но какво?

-Сложно е Хари.

-Значи това между нас не означава нищо за теб?

-Не. Не си ми безразличен, но....

-Но обичаш Джъстин.

-Да.

-Добре. - каза разочарован

-Не ми се сърди.

-Не сърдя просто не те разбирам. Преди две седмици ми каза, че никога няма да простиш на Джъстин и че не искаш повече да си с него, а сега ми казваш, че искаш да останете заедно и че го обичаш при положение, че продължаваме да се виждаме. Очевидно ти трябвам само да те утешавам, когато си разстроена.

-Не е така.

-Напротив.

-Хари...

-Забрави ще си тръгвам, за да не ти създавам проблеми със съпругът ти.

-Съжалявам...наистина. - казах и го погледнах

-Все тая. - каза и излезе

Сега наистина се чувствам зле.

Аз не искам да мисли, че го използвам.

Но не мога да оставя Джъстин.

Той сгреши, но го обичам.

Джъстин

Имам чувството, че Никол вече не иска да е с мен.

Още ми е ядосана и не мисля, че ще ми прости.

Аз я обичам и съжалявам за това, което направих.

-Хари какво правиш тук?

-Нищо. Дойдох да видя Никол.

-Защо тя как е?

-Добре е.

-Ще поговоря с нея.

-Да поговорете.

-Добре, благодаря за загрижеността. Напоследък с Никол не си говорим.

-Знам.

-Според теб, дали ще ми прости?

-Не знам,сигурно ще ти просто, тя те обича.

-Тя ли ти каза, че ме обича?

-Да.

Тя ме обича.

Знаех си.

Дано размисли и ми прости.

-Добре, благодаря. - казах и той кимна

Отидох в спалнята и видях Никол, която лежеше.

-Как си? - попитах и тя ме погледна

-Добре. - въздъхна

Седнах до нея и я погледнах.

-Да поговорим?

-Ще викаш ли?

-Не. Няма да викам.

-Добре за какво искаш да говорим?

-За нас.

-Какво за нас?

-На къде отива връзката ни?

-Не знам.

-Ти обичаш ли ме?

-Да, обичам те.

-И аз те обичам. Защо не си дадем втори шанс?

-Защото...

-Моля те. Нека опитаме отново. Обещавам, че никога няма да те предам отново.

-Джъстин..

-Обещавам. Знам, че сгреших, но си взех поука. Обичам те.

-И аз те обичам, но..

Не я оставих да довърши и я прегърнах.

Тя отвърна прегръдката и се усмихнах.






Какво мислите за главата?😊

Stay With Me Forever Where stories live. Discover now