Карина е свикнала на спокоен и щастлив живот, но един ден се местят с майка и в Ню Йорк. Там се среща с много мили и приятни хора, но и такива с харектери, които не е срещала досега. Тя не се отказва и постига винаги своето, което и носи много пробл...
Събудих се от досадната ми аларма. Веднага след това реших да изляза на терасата, защото имах време. Седнах на люлката и се загледах в града. Изведнъж в главата ми излезе вчерашния ден. Какво беше това? Все още не мога да разбера. Разбрах само, че Мариса и гаджето и обичат да командват и всички да ги слушат, но аз не мисля да го правя. Да си призная вчера от думите му ме хвана малко страх, но никога на никого не съм показвала, че съм слаба няма да го направя и сега. Просто не съм такава държа всичко в себе си и накрая избухвам. Повярвайте ми не искате да се около мен в този момент. -Миличка, какво правиш тук? - мама ме изкара от мислите ми. -Исках да се поуспокоя малко. -Защо? Какво е станало? - разказах и всичко, а тя само каза: -Виж знам, че ти си силна и ще се справиш с всичко и всички. Но само внимавай, моля те. -Добре, мамо. Благодаря, че си до мен. -Винаги, скъпа. Обичам те! - и ме прегърна, аз само казах: -И аз те обичам.
След малко се върнах в стаята си и си оправих леглото. След, което се запътих към банята. Взех си душ и си измих лицето и зъбите. Зачудих се какво да облека, накрая реших да е нещо лятно, все пак скоро няма да мога да се обличам така.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Реших да оставя косата си както си е само я напръсках с кристали и я разресох. След това се заех с грима. Сложих си само спирала и гланц. Заех се с избора на обувки. Избрах тези:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Запътих се към кухнята, всех си само една ябълка и тръгнах. До училище продължих да мисля за вчера. След пет минути бях стигнала и се запътих към шкафчето ми. Щом го отворих Мариса се появи до мен. -Ти май наистина си много тъпа. -Какво? -Какво е това облекло? -Ъъъ...пола и потник. -Абе ти сериозно ли? Мислиш ли, че не знам, че това са пола и потник? -Еми не знам, не изглеждаш много умна. -Хаха, много забавно слушай сега, защото няма да повтарям. Момичетата тук нямате право да носите такива дрехи. Трябва да са широки. Както и без грим и прически само вързана рошава коса. Ясно? - аз се чудех защо всички тук ходят така, о не това няма да стане. -Не, не е ясно. А сега ти ме чуй. Не си ми никаква да ме заплашваш още пък по-малко да ми пращаш мизерното си гадже. Ще си ходя както искам и точка. - казах и тръгнах към кабинета. Но тогава някой ме хвана за ръката. -Коя си ти че да говориш така на гаджето ми? Утре те искам с дънки и половер или ще стане лошо. - каза ми онзи идиот, но аз имам план как да ги скарам. -Както кажеш секси. - казах и го целунах по бузата. Той ме гледаше учудено, а Мариса всеки момент щеше да откачи. Но не ми се занимаваше с истерии и затова тръгнах към кабинета. Първи час имах история. Щом влязох в стаята седнах на последния чин и зачаках госпожата. След малко видях Скай да влиза в стаята и и помахах. Тя ме видя и седна при мен. -Здравей - казах и. -Здравей, как си? -Добре, но искам да те питам нещо, защо всички тук сте с широки дрехи и без грим заради Мариса ли? -Да, тя е наистона ужасна. Само тя идва разголена и гримирана на училище. Както и понякога приятелките и, но само когато им разреши. -Не знам за не мисля да я слушам. -А трябва с гаджето и са опасни. Виждала съм как удрят момичете само, защото не е послушала Мариса. А какво беше това преди малко със секси и целувката? -Малък план, с който ще си правя каквото си искам. -Ти си опасна наистина - и двете се засмяхме и след малко влезе госпожата.
