Карина е свикнала на спокоен и щастлив живот, но един ден се местят с майка и в Ню Йорк. Там се среща с много мили и приятни хора, но и такива с харектери, които не е срещала досега. Тя не се отказва и постига винаги своето, което и носи много пробл...
Вече е понеделник и аз както всяка сутрин се оправям за училище, сега съм във ваната. Вчера беше странен ден. Първо се събудих в стаята за гости, където трябваше да спя, при положение, че заспах на дивана, но най-вероятно Мат ме е пренесъл. Щом се събудих всички си бяха тръгнали и бяхме само аз и Лекси. Разказах и за вчера и тя каза, че вече и тя незнае какво му става, и че от месец се държал много странно. Когато се прибрах мама ме попита дали искам да живеем вкъщата на Хавиер и аз естествено приех. В това няма нищо странно, защото го очаквах, но тя ми каза, че всички са били съгласни и даже Мат е казал, че ще ми помогне с багажа. Този човек е странен, не го разбирам честно. Както и да е вече трябва да излизам от тук, все пак не искам да закъснявам. Влязох в гардеробната и си избрах тези дрехи:
Deze afbeelding leeft onze inhoudsrichtlijnen niet na. Verwijder de afbeelding of upload een andere om verder te gaan met publiceren.
Тук вече застудяваше така, че почти не ставаше за къс ръкав да не говорим за къси панталонки. След като бях готова с облеклото се заех с грима. Както винаги за училище само спирала и гланц. После вързах косата си на небрежен кок и бях готова. Взех си раницата, която нагласих вчера и тръхнах към кухнята. Направих си смути от боровинки и излязох.
Щом стигнах видях Мат, който се беше опрял на колата си, а Мариса се суетеше около него. Чакай малко...той държи цигара. Вече ще го убия. Тръгнах към него, той ме видя и скри цигарата, защото явно си помисли, че не съм го видяла и ще го подмина, а той ще продължи да пуши. Да ама не, не е познал. -Мислях, че сме разбрали! - казах и повдигнах вежди. -Абе ти какво правиш около гаджето ми пак, разкарай се! - започна да вика Мариса. -Мариса, спри да викаш и Кар доволна. - каза и хвърли цигарата. -Много! А колкото до теб свиквай от днес ще съм винаги до него. - казах и видях как Мат се усмихна. - А и Мат днес ще идваш в нас нали? -Естествено! - каза и се засмяхме, след което аз си тръгнах. Чух Мариса как му се развика, но той ще се оправи вярвам в него.
