Глава 13

180 7 2
                                    

Събудих се сама и се усмихнах. Не знам това от кога не се е случвало, но както и да е. Станах бързо от топлото ми легло и влязох в банята, където си измих лицето и зъбите, а след това си извадих от единия куфар тези дрехи:

 Станах бързо от топлото ми легло и влязох в банята, където си измих лицето и зъбите, а след това си извадих от единия куфар тези дрехи:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Мислех първо да закуся и след това да отида да тренирам във фитнеса и залата. Пуснах си косата от рошавата опашка и я сресах, след което отново я вързах и се запътих към кухнята. Докато слизах по стълбите, чух, че на вратата се звънни и отидох да отворя. Пред мен стоеше Мариса ухилена до уши, но когато ме видя меко казано се ядоса.
-Ти какво правиш тук? С гаджето ми ли спиш? Малка кучка! - започна да крещи както винаги.
-Така не спя с никой, а живея тук. - отвърнах ѝ.
-Кар какво става? Кой вика така? - чу се от някъде Мат. - А Мариса какво правиш тук, нали ти казах да не идваш? - каза и застана до мен.
-Моля, аз какво правя тук!? Ти нормален ли си? Тази какво прави тук? - продължи да крещи тя.
-Живее тук. - изрепчи ѝ се.
-Моля и защо? Вие да не сте хотел? - попита като повдигна вежди.
-Не, не сме. Майка ѝ и чичо са гаджета и те живеят тук. - заяви най-спокойно той.
-Значи чичо ти заряза мама, заради майката на тази. - моля това не го знаех.
-Първо майка ти и чичо никога не са имали нищо общо. Майка ти само си въобразяваше някакви неща. А сега по-добре си тръгвай, защото достатъчно ме ядоса. - каза и той и аз се усмихнах, а тя се врътна и си тръгна. Мат затвори вратата и се засмя. - Понякога не мога да я понасям.
-Е по-добре си от мен, аз никога не мога да я понасям.
-Хайде да си направим закуска. - каза с широка усмивка.
-Добре, но какво ти се яде.
-Мхммм, хайде яйца с бекон.
-Става! - казах и се захванахме за работа. След 15 минути бяхме готови и седнахме на плота да закусим.
-Какво ще правиш сега? - попита ме Мат, докато слагаше последната хапка в устата си.
-Мисля да отида във фитнеса, ако искаш ела с мен.
-Супер, става! Само да се преоблека.
-Ок, аз те чакам долу. - казах и станах от стола.

~Два часа по-късно~
Досега с Мат тренирахме. Беше изключително забавно, през цялото време слушахме музика и пяхме. Той наистина е страхотен човек, радвам се, че имам шанса да го опозная. В момента влизам в моята стая, мисля да си взема вана. Пуснах водата, за да се напълни, а през това време си свалих дрехите и ги сложих за пране. Сложих си дълбоко почистваща маска за лице и приготвих ваната за влизане. След половин час реших, че е достатъчно съм седяла и реших да излизам. Увих тялото си с кърпа и обух меките си пантофки. Намасах си тялото и лицето с крем и се заех с облеклото. Реших да си облека нещо свободно.

Вързах косата си на хлабав кок и си легнах на леглото

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Вързах косата си на хлабав кок и си легнах на леглото. Реших да звънна на Сара, но телефона и даваше заето, мхмм странно. Нищо ще и пиша, но защо. Имах съобщетие от Сара, което гласеше:
Ти си една тъпа, долна предателка.
Също така ме беше блокирала, не мога да повярвам. Защо го е направила? Тя ми беше най-добрата приятелка. Какво и става? Без да мисля грабнах кутията с цигари, която взех вчера от Мат, и една запалка и хукнах към двора. Седнах на тревата и запалих една цигара. Дори не разбрах кога съм заплакала.
-А така, тази която ми се караше сега пуши. - чух да казва Мат развеселено, чувах как се приближава към мен. Не след дълго седна до мен. -Хей, какво е станало? Защо плачеш? Моля те, говори с мен. Недей така.
-Ми и аз незнам, но видях, че най-добрата ми приятелка, с която се познаваме от малки ме е блокирала и ми е написала, че съм предателка. Незнам какво съм направила и незнам какво става.
-Спокойно! Всичко ще се оправи. Щом го е направила, значи не те заслужава. Чу ли? Моля те, не плачи. А и виж, знам, че не съм най-подходящия, за да ти го кажа, но все пак. Цигарите не са решение, едно много сладко, мило и усмихнато момиче ми го каза, но сега е тъжна, а аз си я искам както преди. - каза, при което се засмях. -И Мат отново не се провали, той я накара да се усмихне. Браво на него! - каза с глас на ТВ водещ.
-Благодаря, Мат! Незнам как да ти се отблагодаря за всичко.
-Мхм, един обяд ще свърши работа.
-Дадено. - казах и се запътихме към кухнята. Където реших да направя пържени картофи и панирани пилешки хапки с конфлейкс. Сипах в две чаши кола и се захванахме с обяда. След двадесет минути се нахранихме и аз реших, че трябва да си оправя багажа, а Мат каза, че ще ми помогне. Така прекарахме остатъка от деня. Само спряхме за малко, за да вечеряме с другите. Към 00:00 часа съм заспала.

НикогаWhere stories live. Discover now