Никога

Глава 7

Събудих се отново от досадната си аларма. Днес станах още по-рано, защото все пак с момичетата имахме доста работа. След като едвам станах реших да се разтегна малко, защото не го бях правила от три дена, а не искам да стана схваната. След това си оправих леглото и се запътих към банята, където си измих лицето и зъбите както и си взех душ. Облякох си удобни дрехи и тръгнах към кухнята. Там вече бяха момичетата, както и мама.
-Добро утро! - поздравих ги.
- Добро утро! - казах едновременно, а аз седнах на масата и започнах да се храня. Мама беше направила палачинки. След като приключихме със закуската се качихме в моята стая и се заехме с избора на дрехи аз си избрах това:

Джес беше така:

Скай така:

И Сам така:

След като бяхме готови с облеклото се заехме с грима. Всички бяхме с фон дю тен, коректор, контур, хайлайтър, спирала и очна линия. Различавахме се само в червилата. Аз бях с червено матово, а другите с гланц. Не обичали червилата, но това не е важно. Важното е че сме с грим и изглеждаме страшно секси. Оставихме косите си спуснати както са си. Взехме раниците си и се запътихме към училище.
-Кар сигурна ли си, че Мариса и Матео няма да ни направят нищо. - попита ме Сам
-Да спокойно. Знам как да се оправя с тях. От вас искам само да сте уверени и да не показвате и капчица страх. Ясно? - обясних им аз
-Да! - казаха и трите заедно.

След малко вече бяхме пред училище. Е нека започваме. Влязойме като вървяхме една до друга с високо вдигнати глави и с походка, която излъчвале страшно много сексапил. А ето ги и краля и кралицата.
-Аз какво ти казах на теб. Да си с дънки и пуловер, а не така. На всичко отгоре си направила и тези смокли в твое подобие. - започна да греши Мариса.
-Така първо с теб не съм се разбирала нищо, а с Матео. Второ аз съм си спазала обещатието с дънки и с половер съм, не съм казала, че ще са широки и трето смоклата си ти. - казах и се усмихнах самодоволно. Осещах погледите на всичко върху мен, но не ме интересуваше. Аз бях забила поглед в очита на Мариса.
-Аааа...ааа - изкрещя Мариса и си тръгна.
-Ако продължаваш така ще стане лошо, Мариса няма да издържи дълго. - каза ми Матео и тръгна след гаджето си.
-Казах ви, нищо няма да ни направят. - обърнах се аз към момичетата.

След, което се запътихме към шйафчетата ни. Аз си извадих нещата и се запътих към кабинета по география заедно с Джес, защото и тя имаше география. Седнахме заедно и зачакахме госпожата.

Остатъка от деня мина скучно. Ходих до директора и не съм направила нищо. Само трябваше да дам документите за извънкласни дейности. Записах се на танци и фотография. Заниманята започват от следващата седмица и ще ми е малко натоварено, защото понеделник и сряда съм на фотография. Вторник, четвъртък и събота съм на танци в залата, а понеделник и петък на танци в училище. Дано да се справям.

В момента вървя към нас и си мисля какво да ям, защото умирам от глад. Когато се прибрах първото ми нещо беше да вляза в кухнята и да започна да готвя. Направих си дюнер и започнах да ям. Тъкмо приключих, когато на вратата се звънна и отидох да отворя. Но там нямаше никого, тъкмо щях да затворя, когато видях, че имаше оставено писмо. Взех го и затворих вратата. На писмото пишеше:
"Трябва да говорим. Утре след училище в парка до училище. Чакаме се при тенис игрищата. Ела задължително.   Матео"
Какво защо иска да говори с мен. Нищо не разбирам. Ами ако ме бие. Не няма да посмее. Както и да е не мога да мисля за това, а и мога да не отида просто. Качих се в стаята ми и започнах да уча. Мама ми се обади, че днес ще закъснее имала много работа. Затова вечерях сама. След това си взех душ и си измих лицето и зъбите. Облякох си пижамата и се мушнах под завивките.

Тази глава стана кратка, но ще се реванширам в следващата. Напишете в коментарите какво според вас ще говори Матео с Кар?