Никога

Глава 15

-Сега ми кажете какво стана! - моля, но как разбра.
-Нали ти казахме? - попитах го аз.
-Да казахте ми, но със сигурност не е това. Кар не ме лъжи, ти никога няма да ми се оплачеш, ако Мариса ти направи нещо. - оф няма да се измъкнем.
-Бате! - каза Изи и всички погледнахме към нея. -Тя заплаши мен, а не кака Кар.
-Моля! Какво ти каза?
-Ми скарахме се, защото тя пак ми се мазнеше и аз и казах, че не и искам изкуственото държание и тя тогава ме заплаши, че ще ти кажр, че искам да ви скарам и така ще ни скара. - каза и видях как започва да плаче, при което Мат веднага я прегърна.
-Стига, не плачи, няма да ти се разсърдя никога. Ще говоря с нея и ще и кажа да си промени държанието обещавам. Хайде сега иди в кухнята да видиш какво има! - каза ѝ Мат, при което Изи веднага изтича. След малко се чу и писак.
-Аааа....аааа, макаронииии, благодаря ,благодаря, благодаряяя! - изпищя и ме прекърна.
-Няма за какво, но заслугата не е само моя. Лекси също много ми помогна.
-Благодаря и на двете! - отново ни прегърна.
-Хей какво става тук? - попита Зак, който явно сега се прибира. -А макарони и аз искам.
-Хайде да гледаме филм и ще ядем. - предложи Мат.
-Хайде! - казахме всички заедно.
-Кой филм ще гледаме? - попита Изи.
-Хрониките на Нарния, съгласни? - предложи Лекс.
-Да! - казахме.

Вече сме до средата на филм, а аз колкото и да се опитвам да се средоточа не спирам да мисля за момчето до мен. Въпреки, че е знаел, че го лъжа пак ме защити. Щом го видя с Мариса нещо в мен трепва. Няма да лъжа не ми харесва да е с нея, но ако е щастлив  и аз съм. Всъщност защо се залъгвам между нас няма как да има нищо. Говорих си с Лекси и двете смятаме, че е много вероятно мама да се омъжи за Хавиер, а тогава с Мат ще сме братовчеди. Но въпреки това ще се радвам, ако двамата са заедно официално, защото искам мама да е щастлива, а и тя го заслужава. След човека, който ми се води баща тя се беше фокусирала само върху мен и никога не е мислила за мъж. Но сега след толкова време най-накрая я виждам толкова щастлива. Хавиер наистина много я обича и се държи с нея като с принцеса, а и с мен се държи много добре. Наистина го харесвам.

-Хей, къде се отнесе? Добре ли си? - попита ме Мат.
-Да, добре съм. - усмихнах се. След като той видя усмивката ми, направи същото и си сложи ръката на бедрото ми. Защо трябва да ме обърква толкова? Ще си махнели ръката? А аз искам ли да я маха? Знам, че трябва да искам да я махне, но не
мога.

След половин час филма свърши и Лекси изгаси екрана.
-Какво ще правим сега? - попита Изи.
-Хайде в басейна! Отдавна не сме ходили. - предложи Зак. След като се разбрахме се качих в стаята ми и застанах пред отворения ми гардероб, незнаех кой бански да си сложа. Накрая реших да е този:

Вързах си косана на стегната, висока опашка, взех една кърпа и се запътих надолу. Вече всички бяха в басейна. Мат беше страшно секси. Защо не мога да се спра да го гледам? Ми може би, защото съм хлътнала до уши в него.
-Ааа...ааа! - изпищях аз, защото Мат ме хвърли в басейна. - Ужасен си! - казах му докато го гледах злобно. Той се засмя и скочи до мен като ме опръска пак. - Сериозно ли!?
-Напълно! - каза докато слагаше ръцете си на ханша ми. Дишай, дишай, не могааааа.
-Кар, ела да ме снимаш. - извика ме  Лекси. Аз излязох от басейна, като ми беше най-трудно да се измъкна от хватката на Мат, и се запътих към шезлонга, на който лежеше. - Задължена си ми. - каза ми докато взимах телефона ѝ. Направихме си доста снимки и след няколко часа къпане и смях, реших ме да се оправяме за вечеря, защото скоро родителите ще се приберат.

Взех си дълга вана, през която не спрях да мисля какво точно изпитвам към Матео и колкото и да ми е трудно аз наистина го харесвах като много повече от приятел. Облякох си бельо и  първите дрехи, които видях в гардероба и ги облякох.

Изшусих си косата и сложих от любимия ми гланц за устни с вкус на кокос. Чух почукване по вратата и след като казах влез вратата се отвори и видях мама.
- Как си, миличка? - попита ме тя.
- Добре, ти?
- Добре съм даже много, но ти май ме лъжеш! Познавам те добре и знам кога ме лъжеш, хайде кажи ми какво става.
- Харесвам едно момче, но между нас няма как да има нищо.
- А защо не говориш с Мат?
- Какво? Как разбра, че е той?
- Още когато ми каза, че те дразни и ми разказа за него и Мариса си знаех, че ще се влюбиш в него все някога.
- Мразя, че ме познаваш толкова добре, но благодаря за всичко!
- Няма за какво, миличка! Винаги можеш да ми споделиш всичко нали?
- Знам, мамо! Обичам те!
- И аз миличка! Хайде сега да слизаме на вечеря. -  тръгнахме надолу, а аз не спирах да мисля върху думите на мама. Ами ако му кажа и се скраме или ме намрази. Просто всичко в главата ми е халс и не знам какво се случва.

След вечеря си легнах и заспах почти веднага.

Страшно много съжалявам, че не съм писала, но се наслаждавах на лятото и затова ме нямаше.