Карина е свикнала на спокоен и щастлив живот, но един ден се местят с майка и в Ню Йорк. Там се среща с много мили и приятни хора, но и такива с харектери, които не е срещала досега. Тя не се отказва и постига винаги своето, което и носи много пробл...
Преди малко станах и сега съм във ваната. Наслаждавам се на топлата вода и приятния аромат. Но за съжаление трябваше вече да ставам ако не искам да закъснея за училище. Излязох и увих кърпа около тялото ми след това се запътих към мивката, където измих лицето и зъбите си. След десет минутно чудене пред гардероба избрах това.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Обух си белите маратонки и се заех с грима. Днес беше само спирала и гланц. Накъдрих косата си леко в крайчетата и я оставих спусната. Прибрах си несесера както и тетрадки, които ще ми трябват днес, а след това се заех да си избера екип за физическото. След като свършох и това слязох в кухнята, където си взех една праскова и тръгнах за училище.
По пътя мислех за Матео, но не са това какво ме очакваше днес като се видим, а за това колко е красив. О боже какво ми става. Бързо махнах тази мисъл от главата ми и се запътих към шкафчето ми, защото вече бях пред училище. В коридора видях Мариса и Матео да се натисках, но не им обърнах внимание. Честно казано се зарадвах, че са заети и няма да се заяждат с мен. Още не съм решила дали да ходя на срещата с Матео, но любопитството ми расте и май ще отида.
След като си взех само нужните неща за часа се запътих към кабинета по рисуване. Имаме само днес и то два часа един след друг. Гадното е, че не съм с нито едно от трите момичета. Щом влязох видях, че има само едно свободно място до едно момче. Той беше с руса коса и изглеждаше доста висок, както и беше слаб. -Свободно ли е? - попитах го. -Да, заповядай! - отвърна ми той и махна раницата си от свободния стол. Аз седнах и започнах да се ровя в телефона ми. -Аз съм Камеран, но всички ми казват Кам. - каза ми момчето до мен. -Аз съм Карина. -Знам. -Явно всички ме познават вече. -Ами не всеки се заяжда с Мариса. Такива хора като теб стават бързо известни. А и съм най-добър приятел на Матео. -Ол - въздъхнах аз. -Ще отидеш ли на срещета? -Ти знаеш! - изненадах се аз. -Да с Мат си споделяме всичко. - ама разбира се, нали са най- добри приятели. Ама, че съм зле. -Аха, ами не знам още не съм решила. Но май ще отида. -Матео ще се зарадва. - щом чух това не казах нищо, а само погледнах учудено.
