СЛУГАТА ШПИОНИН | книга 1

15. ГЛАВА

- Не знам за Гери, но аз съм Боряна... Боряна Каменова! - отсече тъмнокосата госпожица на вратата срещу притеснените за дъщеря си родители и зорката Доротея

- Само ти ни липсваше! За теб нямам розовеещи очила, сори! - изкикоти се Доротея, което накара фигурата на неочакваната гостенка да направи крачка назад. А на хоризонта, на петдесетина метра от тях крачеха хванати за ръце нищо неподозиращите Виктор и Гергана. Но Каменов усещаше нещо, сякаш буца бе заседнала в гърлото му и този път не Гергана едва вдишваше, а мъжът, който здраво бе хванала. Той чувстваше нечие присъствие, за което може би точно сега не бе подготвен, докато не го и зърна. Нейната фигура.

Силният нежен женствен аромат, толкова характерен за неговата Бо се носеше по въздуха, сякаш го опияняваше да върви към миризмата, докато красивите ѝ дълбоки очи не срещнаха неговите. Но имаше нещо необикновено в тази жена, която, какво за бога търси пред палата на Симеонови. Не дрехите, не излъчването ѝ, а ръката с която замаха да се здрависа с Доротея. Годежният им пръстен липсваше...

- Коя ли е тази жена? Ела да разберем, тъкмо ще зарадваме нашите, че сме добре- Гергана го бутна по ръката, но мъжът за чиято съпруга се бореше всяка секунда и заради което сега Гергана го държи, не помръдваше.

- Не, не и сега! Не мога, скрий се! - издърпа я към зад голям храст на метри от входа на дома

- Ти знаеш, коя е тази жена, какво общо има с теб искам да разбера!? - гледаше го подозрително русокосото момиче, докато нещастният мъж се чувстваше повече от объркан. Не знаеше как да постъпи. Въпреки лещите, различната прическа, новият му стил на обличане Гергана, сляпа от любов по Слабаков се хвърли във врата на Каменов, но Боряна веднага щеше да разпознае сродната си душа. Още повече и с момиче до него - Какво прави тук! Дали е избягала от оковите на онзи престъпник и е дошла, за да я взема! Умът ми не може да приеме и това! За какво си говорят...

- Сам ли си говориш? Виж, изглеждаме трагикомично тук, прави каквото искаш отивам при нашите! - измъкна се от храстите изумена от действията на любимия си

- Няма да споменаваш за мен, докато тя не си тръгне! Спасих ти живота, моля те! - подшушна и той, а тя направи объркана гримаса срещу него - По дяволите, защо? Тя е толкова близко, ако това не е просто мираж - Виктор продължи да наблюдава зад зелените клонки, опитвайки се да чуе разговорът им, в който се намеси и Гергана