СЛУГАТА ШПИОНИН | книга 1

12. ГЛАВА

- Мамо, мамичко... - объркана от звуците, които долови от долния етаж, Доротея трепереше над дълбоко спящите си родители, опитвайки се да ги събуди

- Дъще, какво става! - отвори бавно очи Стефан

- Тате, някой стреля с пистолет, чу се от стаята на прислугата, тате страх ме е. Не искам да ме убиват, преди да си намерила гадже поне за този месец - пищеше уплашена по-малката му дъщеря

- Стефане, кой стреля? - разтърка очи още в просъница Румяна

- Ето, татенце! Някой е стрелял с пистолет и мама е усетила. Сега нищо не се чува, но преди малко... Тате, моля те отиди в офиса си и вземи твоя пистолет, ами ако е някой обирджия. Ще остана без лакове. Моля те! Мамо, ела с мен...

Объркани, родителите на Доротея се изправиха от леглото. Облякоха връхна дреха върху себе си и с бавни крачки вече се приближаваха към стаята на прислугата. Набързо Стефан се отправи първо към личния си офис, където очакваше в един от шкафовете да намери пистолета си, за да се защити, ако в действителност има някой външен човек в къщата. За негова още по-голяма изненада оръжието бе взето, а шкафът - изцяло отворен

- Румяна, пистолетът е взет - подшушна Стефан на жена си, която ококори уплашено очи - спокойно нека видим, какво се случва. Доре, ти върви бавно към стаята на Соньо ние ще сме плътно зад теб

Навсякъде около тях бе тихо, както обикновено. Всички помещения и коридорът бяха напълно тъмни за разлика от стаята в която би трябвало да спи Соньо. Докато Доротея, Стефан и Румяна бавно вървяха натам, внезапен шум помрачи тишината. Отново спусък от пистолета на метри от тях тримата. Това, разбира се уплаши до неузнаваемост двете жени, а Стефан запретна ръкави и бързо изскочи пред въпросното помещие, откъдето вече втори път се чу смъртоносното оръжие

- Аз съм убийца! Убийца! Убийца! - пистолетът на Стефан се държеше от ръцете ѝ, насочени право в сърцето ѝ

- Пепа?! - възкликнаха в един глас застаналите зад жената с оръжието Стефан жена му и дъщеря му

- Пиепа, да същата! - изсумтя, подсмърчайки с нос, когато се обърна към тях - Аз щях да убия тях двамата - затвори очи, сочейки Виктор и Соньо. Слабаков - подпрян на леглото, опулил очи, блуждаещи в пространството, а Прасков - лежи на земята в локва от кръвта му