СЛУГАТА ШПИОНИН | книга 1

25. ГЛАВА

Виктор захапал долната си устна в опит да задържи стоновете си от болка, продължаваше да лежи върху стъклата, почти разкъсващи блузата му. На вратата се почука, той потрепера. Безпокойството накара изумрудено сините очи на Гергана да се притворят. Тя отметна объркано кичур от русата си коса, съзирайки часовника срещу себе си - 12:30. Защо е спяла до толкова късно? Въобще сама ли е в стаята, сякаш усещаше нечие дълбокото и неравно дишане. Изправи се, поглеждайки подозрително към земята, в момента в който вратата се отвори

— Гергана... Виктор Слабаков? – Румяна сключи вежди, придавайки си изненадан вид   – Ти защо...защо лежиш на пода по корем върху стъкла? Дъще, ела да му подадем ръка да се изправи. Боже деца, какво се е случило, мина обяд, а вие сте се затворили тук – мърмореше недоумяващо обърканата госпожа, докато с дъщеря ѝ изправяха слугата на крака. Гергана мълчеше, но очите ѝ издаваха, че се чувства не по-различно от майка си. Нямаше ни капка спомен, как нейния любим се е озовал пред леглото ѝ, какво са правили заедно, кога... Сякаш нарочно се бе добрала до грешната тубичка, защото инък нямаше да издържи на шока.

— Скъпи мой, какво се е случило с теб?! – изненадания глас на притеснената девойка се разнесе из цялото помещение. Очите ѝ бяха изцъклени, при вида на Виктор - победителят на сърцето ѝ. От китките до рамената му се шириха синините от стъклата. Тениската на му се бе разшила, пропуснала забило се малко стъкло в кожата му, на милиметри онова име- победител в неговото сърце – Защо въобще има стъкла на пода?

Недоумяващите реакции на Гергана от случващото се, разбудиха сериозни подозрения у майка ѝ. Още в началото Слабаков ѝ бе странен, което го правеше неприятен в нейните очи. Все пак след като тайната му връзка с Гери излезе наяве тя го прие, защото виждаше, че нейното чедо е щастливо от присъствието му. Едва сега обаче странно майчино чувство караше стомахът ѝ да се свие на кълбо

— Мамо, защо още не си извикала лекар?!  Той е дошъл, за да ме събуди най-вероятно. Съборил е някой стъклен съд и се е спънал, нали така съкровище – сърцето ѝ, лудостта ѝ по Виктор затвориха отново очите ѝ, видели и листчето, и тубичката, и Боряна. Онова зелено вещество, също играеше добре своята роля, върху  променянето  на съдби. Русото момиче, само' започваше да отговаря на въпросите си, но само с такива думи, които лесно да запушат ушите ѝ - за истината. Тежката истина – Господи, раните са много, легни на леглото ми! Нека махна блузата от теб, имам аптечка. А докато дойде специлалист ще ги превържа и отстраня забилото се стъкло. Колко време издържаш така? Моят герой...