СЛУГАТА ШПИОНИН | книга 1

22. ГЛАВА

— Здравей Слуга шпионино! – гласът на момичето приглуши тишината в стаята. Беше някак безчувствен, прав, сякаш не изненадан от думите, които изразяваше този глас. Но лицето ѝ се зае с тази задача. В очите ѝ прелитаха объркано всякакви емоции след прочитането на проклетият лист в ръцете ѝ, но минал и през грешните ръце. Сега погледът на Гергана обхождаше фигурата на Виктор Каменов, който се приближаваше бавно към стаята, в която се намираха двете жени - госпожица Симеонова и прислужницата. Вече не толкова отворени за неговата "любов", вече изпълнени с въпроси, какво представяла тяхната любов?

— Г-г-ери – буца в гърлото му заседна в гръкляна и той не успя дори да изрече името на момичето, умиращо за прегръдките му. Пред очите му бяха забодени въпросителните полгеди и на двете жени. Вече и от прислужничката ли трябваше да се страхува? Така става, когато човек не гледа първо себе си... – Какво правите тук?

— Търсихме в тълковния речник думата слугата шпионин. Нали Пепа? – преглътна дълбоко и погледна сериозно към служителката, която одобрително кимна. Тези ходове от тяхна страна караха стабилното му тяло да подскача от изтръпвания. Вече всички ли знаеха, че Виктор Слабаков не е просто слуга? Въпрос на време бе тогава да разберат и че не съществува този Виктор Слабаков...

— Т-т-и ч-увваш л-ли се? – мигането му с очи се зачести, още повече когато видя бележката в хватката ѝ. Но как е стигнала до Гергана? – По дяволите...– едва си поемаше въздух Виктор след като осъзна, че не я прибра със себе си, когато се отправи към онзи манияк

— Така или иначе не те интересува какво се случва с мен. Ако позволиш ще изляза навън на въздух. Пък видиш ли мога да си отговоря на въпросите, които всеки ден ми поставяш... Пепа до вечерта няма да се прибирам, ако случайно някой се сети за дъщерята Симеонови, му кажи – сериозно, плътно както никога досега, но някак треперливо промълви "тихата вода" на имението и напусна къщата.

Слабаков остана вцепенен, за първи път от крехката Гергана. Очудения поглед на Пепа не се свали от него, което още повече го напрягаше

— Ех, странно слабаче си...– избърса с парцала потното си чело Пепа и развя мазен кичур около него докато го оставяше сам в стаята

***

А навън изморена от мъглата, заслепявала очите ѝ с дни наред, Гергана не обърна внимание на Доротея и приятелките ѝ, които бяха седнали на пейка пред имението, подслушвайки всичко. Голямата дъщеря забързваше крачките всеки път щом чуваше името си от нищожния глас на Виктор. Гласът, за първи път сетил се за това име. А може би точно това ще го остави без такъв...