СЛУГАТА ШПИОНИН | книга 1

26. ГЛАВА

Име: ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Данните сочат, че ГЕНЧО ПЕТКОВ има 99,9% роднинска връзка с горепосоченото лице

— Каквото и да ознава това... – изцъка със зъби Каменов, втренчил се в ДНК теста. Проклетия тест, който търсеше на всяка цена Стефан Симеонов. Но каква би била връзката между Стефан и Генчо и щом умницата Доротея има такава с това непознато за Виктор име, то има ли въобще със Симеонови? Нови въпроси кръжаха, като пчели в главата на слугата, който след дъното сякаш откри малък процеп към върха и то благодарение на не кой да е, а на момичето, което желаеше страданията му. С идеята да го сплаши, го снабди със силен коз. А след всичко, което малката Симеонова му направи, той щеше да се възползва от него. А дали този път по-умело? Ако си е взел поука. – Трябва да отида незабавно при онзи шеф.

Русият слуга излезе бавно и тихо от мазето, както направи по-рано. Смачка документа на топче, за да го пъхне в джоба на панталона си. Насочи се право към изхода, без да се замисли дали ще бъде търсен от семейството - най-малкото заради задълженията му. Целеустремен, в това да задържи светлината за себе си, едва не се блъсна в някакъв мъж, с куфарче в ръка

— По-внимателно! – прегракна господинът в ухото на  зашеметения от поредната порция тайни –  Аз съм личният доктор на семейство Симеонови.  Бихте ли ме завели при мъж на име Виктор Слабаков. Бил наранен със стъкла... – Лекарят прекъсна обясненията си, след като забеляза, че човекът срещу него отдавна го бе подминал. След миг Виктор вече чакаше такси на петдесетина метра от къщата. Без да поглежда към шофьора или къщата, която вече оставаше зад пушека на колата, Каменов стискаше джоба си, изпотил китките си. Раните стояха, но думите от тази хартийка успяха, сякаш с магия да ги превържат, така последното му чувство би било свързано с болката по тях.

— Не ми казахте, накъде да карам? – озадачения глас на човекът зад волана подсказваше, че му е повторил повече от веднъж този въпрос, без да получи обратна връзка

— Ъъъ, да. Замислен съм извинете! Проблемът е, че така и така не запомних къде се намираше шибания му склад – въздъхна Виктор, приглаждайки неспокоен кичур коса назад. След като в крайна сметка телефона му остана в капана на Доротея, то в служебния от Симеонови нямаше номера на онзи ненормалник. Освен да се обади на Даниел, нямаше друг избор. Избраният номер не отговаря – Мамка му!