СЛУГАТА ШПИОНИН | книга 1

9. ГЛАВА

- Аз няма да бъда колега с убиец! - измърмори бавно, но достатъчно, че всички да го чуят. Това ги накара да се спогледат, а Виктор да опюли очи и да замръзне при мисълта, какво би означавало това

- Соньо, какви ги говориш?! - отвори уста, изумена от думите му Пепа

Всички се взираха в "Слабаков", но в неговата глава случилото се бе още по-объркано. Възможно ли е било, когато слугата му е помогнал да е решил да го проследи и после да е видял, как захвърля трупа в тресавището и той да е бил човекът, за който намек направи похитителят. А ако похитителят не знае, че има човек, който вероятно е узнал цялата тайна? От тези мисли го побиваха пронизващи тръпки

- Какво говориш Прасков? Новият служител е убиец, как така? - кръстоса ръце подозрително Румяна

- Момент, погледни към мен - изправи се той и се вгледа във Виктор. Докосна го по ръката, която накара новата прислуга да присвие вежди. Страхуваше се от реакцията на Соньо. Все още не го познаваше, а изглеждаше повече от странен - Не, не е същия. Очите на убиецът бяха сини и носеше кръгли очила. Но много си приличате, извинявай - прегърна го изведнъж Соньо, а Виктор остана попарен от казаното. Това означаваше ли, че Соньо е видял всичко?

- Соньо, какви ги говориш, какъв убиец? - раздели го госпожата от Виктор

- Не, не. Нали знаете, че аз понякога халюцинирам. Хайде да се залавяме за работа приятели, чака ни голям гост, нали? - усмихна се изведнъж и се скри в кухнята, заедно с Пепа

- Виж Слабаков, не обръщай моля те внимание на тях, малко са луди и двамата. Нали името определя човека, виж какво е смахнато особено на Соньо. Понякога говори глупости, но е много работлив и изпълнителен...

- Руми, слънце мое! - властен дебел мъжки глас се чу от горния етаж

- Ооо, скъпоценния ми Стефчо, ела тук да те запозная с новата прислуга. Казва се Виктор Слабаков. Пепа, донеси моля те закуската на Стефан... - извика Румяна

От стълбите слизаше висок, едър господин, облечен в елегантен смокинг. Държеше в ръката си вратовръзката си, която явно сам не можеше да връзва. Когато зърна жена си лицето му промени властния и сериозен вид. Още повече, когато го целуна по зачервената му буза. От далеч си личеше химията, която поддържаха, макар всичко около тях да бе материално. След като се прегърнаха и целунаха, тя завърза вратовръзката му, а после доволно погледна към Виктор