СЛУГАТА ШПИОНИН | книга 1

27. ГЛАВА

Изведнъж малко квадратно листче застана пред очите на Виктор Каменов, които и без друго едва виждаха силуетите на чичото и племенника му през процепа на шкафа, където в бързината се мушна.

Настана смут. Двамата се спогледаха, търсейки с погледи просвоутата снимка с лик на Гергана. Ръката на Каменов се опита да я отмести от лицето си, колкото се може по-незабележимо, но когато го направи, вече нечии очи бяха вперени в тези в процепа на мебелта.

— Намерих я! – шефът прозвуча като малко дете, въпреки дрезгавината в гласа си. Сочеше с пръст земята, върху която лежеше снимката с Гергана, но точно под дървения шкаф. Чувайки това, Каменов стисна инстинктивно клепачите си, сякаш щом той не вижда нищо, никой няма да го открие. Ако маниака усети само дишането на някой друг човек, камо ли на Каменов тук, в "стаята на тайните", то със сигурност щеше да изкара последния си дъх в нея. Даниел знаеше това, затова се обади, веднага щом чичо му направи крачка да клекне към процепа и снимката:

— Спри! Не клякай, аз ще взема хартийката! – на Даниел Мирнов бяха очите, срещнали се с тези на Каменов по-рано. Но думите му, в опит да защити слугата шпионин от животозастрашаващата буря, породена от шефа, се струполи върху него. Онзи му плесна толкова силен шамар зад врата, че Виктор усети болката върху себе си, макар да не бе видян от шефа, засега

— Ти ли ще ми говориш така, този който не знае къде си дава топките. Ако не беше син на брат ми, щях да те убия и да използвам шкафа зад мен за твой ковчег.  Никой повече няма да пипа семейството ми, дори на фотография

Последните думи на шефа звучаха, като такива, които би казал и друг нещастен баща. Човек орисан да бъде дете на нищожна съдба. Виктор Каменов. Като на лента изникнаха същите негови думи при срещата му с Соньо, Пепа за фотографията на неговото семейство

— Имаш още десетки нейни снимки, защо точно нея. И милиони да имаш никога повече няма да притежаваш същото семейство, нали знаеш чичо. А и тези отделни хора, които единствено са били твои близки, правят ли семейство. Както моите не се събраха, заради Симеонов, така и твоите няма да се съберат, най-малкото заради Каменов. До кога ще се криеш, зад идеята "слуга шпионин". Аз не те интересувам, Симеонови не те интересуват, защото имаше времето да ги погубиш. Интересува те само онази жена и детето...