Джос Стърлинг - Феникс

Осемнайста глава

Най-после останахме сами в малкия ми апартамент, докато информацията за Мрежата на савантите се проверяваше, и Айвс и аз застанахме неловко от двете страни на пространството между нас.
Скръстих ръце на гърдите си, опитвайки се да сдържа гневния си рев.
- Не мога да повярвам, че се продаде.
Айвс откъсна очи от моите и огледа стаята.
- Хубаво.
- Знам, че не е.
Той сигурно забеляза липсата на снимки и друга украса. Имах само възглавница, спален
чувал, хавлия и голяма пътническа чанта с останалите ми неща. Другият ми чифт обувки бяха ритнати под леглото. Подът беше покрит с изтъркан кафяв линолеум и стар плик за юрган ми служеше за завеса. Поне в моята стая миришеше на чисто за разлика от много други апартаменти. Бях се погрижила да почистя, преди да разопаковам багажа си.
- Това ме кара да се чувствам гузен. Ти имаш по-малко неща на място, където живееш за
известно време, отколкото аз имам в куфара, който донесох за едноседмичен престой. - Айвс взе четката ми за коса и пак я сложи на перваза на прозореца.
- Айвс, моля те... - Не можех да търпя разговор за незначителни неща, когато той беше
направил такова ужасно нещо. Той трябваше да ми обясни или щях да полудея.
Той разпери ръце широко, подканвайки ме да се хвърля в обятията му. Останах в моята
страна на стаята. Вероятно щеше да бъде по- лесно да се оставя на Айвс да ме води като дете,завързано на столче на задната седалка, докато той шофира, но аз нямаше да се примиря, ако го направех. Това не ми беше присъщо.
Айвс спусна ръце до тялото си.
- Добре. Виж, извинявай, че се държах така с теб там. Разбрах, че Пророка не обича хората,особено жените, да изразяват личното си мнение. Реших, че ако го убедя, че ти си прехвърлила лоялността си на мен, той няма да има нищо против, стига да съм в отбора му.
- Значи наистина си в отбора му?
Той повдигна рамене.
- Така изглежда. За момента. Но всъщност само един отбор има значение за мен - ти и аз.
- Но какво... как... - Прокарах пръсти през косата си и я дръпнах от безсилие. - Ти всъщност не си изменник, нали?
- Изменник съм.
- Не си.
- Нямах избор. Иначе не мога да те пазя в безопасност.
- Но в това няма логика. Ти искаш да преминаваш на тъмната страна при тази шайка, колкото искаш да ти направят лоботомия!
Айвс имаше наглостта да се засмее.
- Хубаво сравнение. Ела и легни до мен. Няма какво да правим, докато чакаме да ни повикат.
- Не разбираш ли? Не искам да бъда с теб, ако ти си като тях. - Това беше най-голямата
обида, за която се сетих. - И... не го вярвам. Лъжеш ме.
Той изхлузи обувките си и се изтегна на леглото.
- Кълна се, че не лъжа.
- Но това е по-лошо!
- Забравяш най-важното, Фей.
- Нима?
- Поисках само едно нещо от теб. Кажи ми какво.
- Да... да ти имам доверие.
- Точно така. Затова ела тук и ме прегърни. Нуждая се от това дори ако ти не искаш.
Добър ли беше Айвс, или лош? Не можех да реша дали лъже, или е направил някакъв
катастрофален избор, но каквато и да беше истината, изтегнат на леглото ми, той беше
определено съблазнителен. Беше махнал очилата си, оставяйки лицето си някак по-открито за атака. Разбрах, че ако му откажа сега, ще нанеса големи поражения.
- Добре. Една малка прегръдка. - Изух обувките си и се сгуших до него. Той пъхна ръка зад
врата ми и ме притисна до себе си. Сложих длан на гърдите му. - Ти ме плесна по дупето.
Айвс се размърда и разтри оскърбената ми част.
- Да. Извинявай, но исках да подчертая нещо.
- На мен или на тях?
- „И на двете страни" грешен отговор ли е?
Смушках го в стомаха.
- Хей, не обвинявай мен! Държах се като братята си, когато са най- отвратителни. Те са
добри учители.
- Значи е било преструвка?
- Фей, престани. Не ме ли познаваш поне мъничко? Такова момче ли съм, че да се държа с
момичето си като с тъпа кукла?
- Знам ли. Такъв ли си?
Той ме погъделичка по ребрата, за да си отмъсти.
- Само когато тя изръси някоя глупост като тази.
Върнах му го с удар с юмрук.
- Не мисля, че обикновено би направил такова нещо, но ти не се държиш нормално.
Озадачена съм.
- Знам, миличка.
- Наистина ли мислиш, че всичко ще бъде наред?
- Да, наистина.
- Сто процента ли си сигурен?
Айвс направи гримаса.
- Не бих твърдял. Откровено казано, мисля по-скоро за петдесет процента. Татко беше прав,че поемам огромен риск. Разчитам на много хора да си свършат работата и много неща може да се объркат.
Това не звучеше добре.
- Дори аз?
- Затова е доверието.
- Няма да те последвам в тъмната страна, ако си преминал там.
- Миличка, ти вече си там. Цялата работа е, за да те измъкнем.
Той говореше като пожарникар, влязъл в горяща сграда, за да изнесе жертва, но загинал в пламъците.
- И какво ще направиш?
Айвс прокара пръст по лицето ми.
- Станах престъпник, забрави ли? Ще те открадна, разбира се.
- Сериозно?
- Аха. Но първо ще открадна целувка. - Той се подпря на лакът и устните ни нежно се
срещнаха. Айвс не бързаше и даде време и на двама ни да се отпуснем и да се насладим на откраднатия миг на близост. Имаше нещо още по-силно в това да лежим прегърнати, с
преплетени крака, и тялото му да докосва моето и затова се почувствах напълно обвита в
топлината му. Толкова жадувах някой да ме докосне с обич, че бях завладяна - като суха земя,поглъщаща порой.
Айвс се отдръпна и ми се усмихна.
- Ти наистина можеш да спираш времето, нали?
- Не използвах дарбата си срещу теб. - Нямах намерение да признавам за неуспешния си опит да ги замразя всичките.
- Знам. Имах предвид въздействието ти върху мен. Да те целувам стана любимото ми
занимание.
Отвърнах на усмивката му.
- По-хубаво е, отколкото да учиш гео... не знам си какво?
- О, да, бейби, по-добре повярвай!
Засмяхме се на глупавия му акцент в стил Остин Пауърс.
- Обичам те, Айвс - изтърсих, преди да си наложа цензура. Късно беше да си взимам думите назад. - Не очаквам да ми кажеш същото или нещо подобно. - Идиотка. - Съжалявам.
Очите му блеснаха.
- Моля те, не се извинявай. Единствено съжалявам, че ти го каза първа. Аз чаках подходящ момент да ти го кажа.
Опитах да се отместя. Айвс само повтаряше думите ми, защото беше непоправимо учтив.
- Наистина, не е необходимо.
Той не ми позволи да помръдна.
- Необходимо е. Ти си родена за мен. Мисля, че създателят ни много хитро е измислил тази работа със сродните души, защото ни свързва не с онова, което искаме, а с онова, от което се нуждаем.
Подминах без коментар изненадващото признание, че този учен феномен вярва в Бога. Аз не си го бях позволявала, от дете. Животът ми се струваше твърде жестока шега, за да приема съществуването на благосклонен създател.
- А ти какво искаше?
Айвс легна до мен.
- Мислех, че искам някоя като мен. Много съм повърхностен в избора си. Някоя колежанка,Мис абитуриентски бал, някоя, която обича тениса и книгите.
- Аз обичам книгите, но не и тениса? - изсумтях.
- Но аз играя страхотно. Ще те науча. - Пръстите му нежно докоснаха извивката на талията ми и ханша. - Въпреки че трябва да те предупредя - Зед го възприема като още един признак за липсата ми на мъжественост.
- Защо?
- Защото играчите са облечени в бяло, не се нуждаят от каски и не могат да повалят
съперника на земята.
- Разбирам. Много подозрително. И от какво откри, че се нуждаеш в твоята сродна душа, щом не е Мис абитуриентски бал?
Айвс се умълча и ме накара да се запитам дали не размисля. Представих си онова съвършено момиче - красива като кукла, уханна, издокарана като жените в рекламите за парфюми,жизнерадостна, докато подскача по осеяна с цветя ливада. Ако аз бях като от реклама, тя беше коледен призив „Помогнете на бездомните".
- Айвс? - Потупах с пръст по гърдите му. Беше по-добре да чуя отговора, дори ако беше
неприятен, отколкото да остана да се чудя.
Той се усмихна.
- Смиреност - от това се нуждая.
Някой, който да ме предизвика какво означава да си интелигентен. Някой, който да постави на изпитание контрола ми. Мислех, че искам да премина през живота спокоен и уравновесен, но сега осъзнах, че се нуждая от този огън, или никога няма да почувствам искрите. Трябва да призная, че имаше опасност да остана безличен. Щях да нося плетени вълнени жилетки, ако не се беше появила ти.
Усмихнах се, като си го представих в този вид. Вероятно плетените вълнени жилетки не бяха толкова лошо нещо, ако Айвс не носеше нищо отдолу и аз имах честта да ги разкопчавам.
- Но аз не съм подходяща за теб, Айвс. Не съм ходила на училище.
- Ти си умна по свой начин.
- В знанията ми има огромни дупки. Като швейцарско сирене съм.
- Дори да е така, забелязах, че отстояваш на своето, когато спориш с мен. Свикнал съм хората да се съгласяват, защото мислят, че аз знам повече от тях.
- Вероятно е така.
- Не съвсем. Аз уча лесно. Знам много факти и цифри, но не и реални неща. За разлика от
теб.
За пръв път през живота си се почувствах горда. Айвс смяташе, че аз знам повече за живота.
- Освен това имаш добра душа, отзивчива си, защитаваш другите, грижиш се за тях, преди да помислиш за себе си. Изпитвам страхопочитание пред безкористността ти, още повече след като се запознах с хората, с които живееш. Ти си много по-добър човек от мен.
- Глупости.
Айвс сложи длан върху ръката ми, която беше отпусната на сърцето ми.
- Говоря сериозно.
- Аз съм крадец. И това ми харесва.
- И на мен щеше да ми харесва, ако бях роден в тази среда. Пък и разбирам какво е да
харесваш вълнението да правиш нещо добре. За мен това е разгадаване на някоя формула, а за теб - да се измъкнеш, без да те хванат. Защо не намерим нещо друго, от което да чувстваш същата тръпка, но без да е незаконно и да има опасност да отидеш в затвора?
Целувките щяха да изиграят тази роля, но не можех да му позволя да запази тези илюзии. Всичките ми грехове изплуваха на повърхността, преди да размисля и да се откажа от изповед.
- Аз станах причина да наранят приятеля ми. Еднорог отне десет години от живота му,
защото аз не исках да говоря.
Айвс утешително разтри врата ми.
- Ти не си виновна. Обвинявай онези, които са го направили. Бих искал да се запозная с
приятеля ти. Как беше името му?
- Тони. - Очертах кръг върху гърдите му с пръста си. - Искам да те запозная, но само с него.
Стой далеч от другите.
- Добре. Ще го намерим по-късно, ако мислиш, че е безопасно.
- Тук нищо не е безопасно.
- Тогава по-малко рисковано.
- Да, нещо такова.
- И още нещо, Фей.
- Хмм?
- Няма да задействам нито един от спусъците, които Пророка втълпи в съзнанието ти, затова не прави нищо, което би довело до същия резултат. Ако се наложи да пожертвам една-две, за да бъдеш в безопасност, не искам да ме принудиш да изхвърля царицата.
Така както Айвс го описваше, като опасна игра на шах, не се чувствах по-щастлива, защото залозите бяха много по-високи от ръкостискане за победителя.
- Знаеш ли как ме кара да се чувствам това, Айвс? Все едно съм със завързани очи и вървя по въжен мост. Не знам дали си сложил предпазна мрежа, нито дали реката е пълна с крокодили.
Той ме целуна по челото.
- Обожавам начина, по който разсъждаваш. Имаш богато въображение и прекрасно разбиране за образите, много по-забавно от моя доста по-буквален подход към живота.
Айвс умело отбягваше да отговори.
- Е, какво е? Мрежа или крокодили?
- Ти как мислиш?
- Според мен ти мислиш, че има мрежа, но може би не виждаш големите дупки в нея. Виктор и баща ти не те ли предупредиха?
Той погали ръката ми.
- Виждаш ли? Казах ти, че си умна.
- По същество, ти искаш да се хвърля в това със затворени очи - и с ясната вероятност, че и моят водач не вижда опасностите. Ще разбера едва когато стане късно.
Айвс се замисли.
- Горе-долу. От една страна, мисли си, че другите също може да са със завързани очи - поне за някои неща.
- Надявам се.
- Знам, че е така.
Разчорлени и боси, седнали с кръстосани крака на леглото, ние току-що бяхме приключили с пикника от моя скромен запас от бисквити и вода, когато ни повикаха. Вече беше късно следобед и аз очаквах някой от полубратята ми, но на прага се появи Касия, която се усмихна, като ни видя.
- Значи това е твоето момче, Феникс? - Тя го огледа одобрително.
Айвс ме погледна, подканвайки ме да ги запозная.
- Това е Касия, Айвс. Тя е експертът по телепатия на Пророка. - Надявах се, че това
предупреждение е достатъчно.
- Приятно ми е да се запознаем - учтиво каза Айвс, стана и и подаде ръка. Тя докосна за миг дланта му.
- От няколко дни чувам гласа ти и сега е хубаво да те видя от плът и кръв, Айвс. Пророка иска да види и двама ви. Елате с мен.
Нахлузих обувките си и прокарах четката през косата си. Айвс затъкна ризата си в
панталоните и си сложи очилата. Бяхме готови.
- Имай ми доверие - прошепна той, докато напускахме убежището на апартамента.
Докато вървяхме към покоите на Пророка, аз забелязах, че Айвс се промени. Някак се извиси, походката му стана наперена и крачеше бързо, затова аз подтичвах след него. Той влезе пръв.
- А, скъпото ми момче, съжалявам, че се усъмних в теб. - Пророка не стана, но му направи
знак да седне до него на дивана. Еднорог и Дракон се намръщиха на сродната ми душа от
техния ъгъл до големия телевизор. - Информацията ти е вярна във всички аспекти. Колегите ми са много доволни от подробностите, които им препратих.
- Вече сте им ги изпратили? - намръщи се Айвс. - Но аз ви казах да не копирате от флашката.
Пророка махна с ръка пренебрежително.
- Информацията ти не е много полезна за нас, ако не можем да я разпространим, нали?
Благодарение на теб Мрежата на савантите ще бъде разбита къс по къс. Бавно, разбира се. Не искаме те да заподозрат откъде имаме информацията. И твоите хора няма да пострадат. Това се подразбира от само себе си.
Защото Пророка се нуждаеше от семейство Бенедикт, за да извършват несъзнателно
поддържането на информацията. Не хранех илюзии, че той предлага тази отстъпка по хуманни причини. Още по-страшна беше мисълта, че истинската информация се разменя срещу мен. Айвс беше направил точно каквото бе казал - беше предал семейството и приятелите си. Почувствах болката като удар в стомаха. Бях се надявала на чудо. Мисълта, че връзката му с мен е превърнала Скай и братята му в пионки, които той е готов да пожертва, беше непоносима.
Айвс щракна с пръсти към мен.
- Йо, Фей, ела тук.
- Какво? - Сложих ръце на кръста си и го погледнах гневно. Той вече преиграваше.
- Разсъждаваш прекалено много. Господин Пророк казва, че аз съм вътре, затова ела и
паркирай дупето си тук, за да те виждам. - Айвс се наведе към Пророка. - Тя още не е в час. Нещата се променят твърде бързо за малкия и мозък. Искам да я наблюдавам по-отблизо.
Искаше ми се да забия юмрук в надутото му его, но Айвс ме беше помолил да му имам
доверие. Аз бях единственият приятел, който той все още имаше, ако заради мен беше скъсал с всички останали.
С рязко движение, за да покажа раздразнението си, аз се приближих до дивана и седнах
колкото е възможно по-далеч от него. Той обаче отказа да се съгласи. Уви ръка около кръста ми и ме придърпа да седна на коляното му, като собственически разпери длан върху стомаха ми. Пророка не пропусна нищо от тази импровизирана игра и ни отправи одобрителна усмивка, от която ме побиха тръпки.
Той направи знак на една от компаньонките си да му сервира коктейл с шампанско.
Предложи чаша на Айвс, но не и на мен. Аз нямах друга роля в разговора освен да бъда
възглавница на дивана.
- А сега, синко, следващата стъпка ще бъде да се запознаеш с колегите ми довечера. Те имат предложение за нас.
- Какво предложение? - попита Айвс и ме стисна, за да ме предупреди, когато потреперих,
щом Пророка употреби думата „синко". Никой не казваше „синко", освен за да се пошегува - не и ако не искаше да наблегне на това пред публика.
- Възможности за бизнес за нас. Господин Ню Йорк може да те убеждава да работиш за
организацията му, тъй като прекарваш повечето си време в Съединените щати, но аз ще те притискам да останеш при мен, защото си сродната душа на дъщеря ми. Сега си един от семейството.
Значи щяха да се карат за вътрешния източник. Всичко, което вкарваше клин между тях,
беше добра новина. Доколкото си спомнях „Джим" Ню Йорк, не очаквах, че той ще отстъпи без борба такъв апетитен залък.
- А ти ще искаш да се връщаш и да я посещаваш често, нали? - продължи Пророка, отпивайки от питието си. - Да видиш как я кара тя тук?
Айвс протегна ръце на облегалката на дивана, оставяйки ме кацнала на коляното му.
- Ще чуя какво имате да казвате довечера, но мисля, че трябва да ви е ясно, че няма да се
разделя с Фей. Нали така, Фей?
Какво искаше да кажа? Да или не? Събрах смелост и троснато отвърнах:
- Точно така, Айвс. Оставам с теб.
- Видяхте ли? - Айвс се усмихна на Пророка, сякаш искаше да каже: „Какво да направя?".
Малката женичка не можеше да живее без него.
- По-късно ще уредим този въпрос. - Пророка нямаше да даде лесно асото си. Сигурно
съзнаваше, че след като Айвс ме измъкне, хватката му върху нас ще бъде неизмеримо по-слаба. - Сега трябва да говорим по работа. Феникс, ти отиди да се издокараш за срещата, докато сродната ти душа и аз обсъдим условията.
Мислено размахах пръст към него и станах.
- Може ли пак да използвам нещо от гардероба на Общността?
- Разбира се. Потърси вечерно облекло и за Айвс. Има един бял смокинг, който ще свърши работа.
С периферното си зрение забелязах, че Дракон и Еднорог се споглеждат. Досега на никой мъж не се разрешаваше да се облича в цвета на Пророка.
- Добре. До скоро.
Айвс ме потупа леко, държейки се така, сякаш забрави за мен още преди да изляза от стаята. Изкуших се да му се изплезя зад гърба на Пророка, но не можех да рискувам някой друг да види бунта ми, докато Айвс работи толкова усилено да си изгради облика на властен мъжкар. Но по-добре да не му хрумваха разни идеи. Тази роля му харесваше твърде много и не ми беше по вкуса.