Джос Стърлинг - Феникс

Двайсет и първа глава

Нямаше знаци, че ни преследват, когато се прибрахме в Общността. Всичко изглеждаше
странно нормално, защото все още не беше пристигнала вестта, че Пророка е заловен. Дракон удари с чук по ръждясалата катерушка на детската площадка - нашият първобитен сигнал за тревога.
- Всички да излязат! - извика той, когато хората подадоха глави от прозорците. - Проверете на обичайното място за инструкции след три дни. - Това означаваше, че на стъклото на будка за вестници и списания на Майл Енд Роуд ще бъде поставена малка обява. Картичка, рекламираща чистачески услуги, с несъществуващ номер на мобилен телефон и адрес, беше начинът, по който разбирахме къде трябва да отидем, след като бъдем евакуирани от предишното скривалище.
Членовете на Общността бяха добре обучени. Чух, че навсякъде в сградата се тряскат врати, докато те грабваха вече приготвените си чанти и се отправяха към изходите, оставяйки обикновено заключените порти да зеят широко отворени. Тони надникна от вратата на стаята си и веднага се дръпна назад, преди братята ми да го забележат. И в следващия миг осъзнах, че надушвам миризма на пушек.
- Сградата гори. - Дракон огледа покрива. - Там горе. - Той посочи последния етаж. Еднорог измъкна ръцете ми през врата си и ме пусна да стъпя на земята. Приведох се.
Раменете ме боляха от последните двайсет минути на малтретиране, докато препускахме по задните улици на лондонското Сити. Бях премръзнала, въпреки че беше топла лятна нощ. Вероятно щяха да ме оставят тук. Би било хубаво. Но нямах този късмет. Братята ми сигурно бяха обсъдили телепатично какво да направят,защото Дракон ме преметна на рамо и двамата хукнаха нагоре по стълбите.
- Мислиш ли, че някой друг може да е взел нещата? - задъхано попита Дракон.
- Не. Не биха посмели. - Еднорог разблъска група от жените на Пророка, които слизаха по
стълбите, като бързо потракваха с токчета.
- Какво става? - попита едната и го сграбчи за ръкава. - Там горе има пожар. Не можете ли да направите нещо?
Той се отскубна от нея.
- После. Излизайте навън. - Тонът му им каза да не го притискат за повече информация и те покорно ни направиха път и после продължиха да слизат по стълбите. Видях обезпокоени погледи, отправени към мен, докато висях на гърба на Дракон, но никой нямаше да попита нищо. Ние в Общността не правехме такива неща.
Стигнахме до петия етаж и Еднорог извади връзка ключове.
- Как мислиш? Само дребните неща ли?
Дракон ме хвърли като нежелан куфар и се облегна на стената да си поеме дъх.
- Да. Нямаме време да вземем останалото. Бижутата и парите би трябвало да са достатъчни,за да започнем нов бизнес някъде другаде.
„Фей, внимавай и се пази! Запалих пожар, за да ги изгоня." Айвс нямаше как да види, че съм завързана и не мога да направя нищо с предупреждението му.
„Затворена съм на последния етаж."
Апартаментът на Пророка изведнъж избухна в пламъци. Пожарът на покрива се беше
разпространил надолу.
- Какво става? - изкрещя Дракон.
- Нейното момче. Той е тук. - Еднорог отвори с ритник вратата и отвътре изригнаха облаци черен пушек. - Той опожарява сградата отгоре надолу.
„Кажи им да не влизат. Това е като горски пожар - бърз и ненаситен."
Използвах завързаните си ръце, за да махна превръзката на устата си.
- Не трябва да влизате - извиках и сграбчих сакото на Дракон, който се готвеше за безумен набег към сейфа. - Пожарът не е обикновен. Вече е извън контрол.
Дракон ме блъсна настрана.
- Твоята сродна душа го запали, нали? Той иска да вземе парите.
- Няма да стане. - Еднорог съблече ризата си, направи от нея маска за устата и носа и я
хвърли на брат си.
Дракон сложи ризата на лицето си, втурна се в горящата стая и изчезна в пушека.
- И двамата сте луди! Да се махаме оттук, докато можем! - Опитах се да мина покрай Еднорог, за да стигна до стълбите преди огъня.
- Никъде няма да ходиш. - Еднорог извади пистолета си. - Сродната ти душа обърка всичко за нас, но и той няма да те получи.
Дракон излезе, залитайки, от стаята. Носеше сейфа от склада. Ръцете му бяха зачервени от изгаряния.
- Убий кучката - заповяда той.
Побягнах по единствения път, който ми беше останал, и се отправих към стаята си в дъното на коридора. Разнесе се изстрел и на стената до главата ми се появи дупка от куршум. Между нас се носеше на талази облак от пушек, който ме скриваше отчасти. Последва още един изстрел и почувствах, че кракът ми се огъна под мен. Изпитах силна
болка. Мълния в крака.
- Тя падна. Да тръгваме - каза Дракон, като се давеше от кашлица.
Строполих се по лице върху бетона, тъй като ръцете ми бяха завързани зад гърба и правеха непохватни движенията ми. Бяха ме улучили в крака. Еднорог беше прав.
Никъде нямаше да ходя.