Джос Стърлинг - Феникс

Двайста глава

Еднорог все още беше на пост, когато излязох от тоалетната, приглаждайки косата си, сякаш дълго бях оглеждала външния си вид, както той би очаквал от типичното поведение на едно момиче. След като Еднорог стоеше пред тоалетните със скръстени на гърдите ръце, нищо чудно,че никой не беше влязъл при мен. Преглътнах забележката, която копнеех да направя, че само извратеняците дебнат около дамските тоалетни, и бързо тръгнах към нашата маса. Забелязах, че Карла се е оттеглила и е оставила оркестърът да свири мелодии, които не знаех. Скай отново свиреше на саксофона, без да откъсва очи от барабаниста, спазвайки ритъма. Нямах представа как могат да свирят с такава лекота и разкрепостеност, когато всичко върви към катастрофа.

- Добре ли си? - измърмори Айвс.
- Хмм. - Бях много напрегната. Искаше ми се да изкрещя: „Не! Не знаеш ли, че семейството
ти е в клуба и че сме обградени от шайка безмилостни убийци, които печелят бързи пари от нещастието на другите?". - Всичко е чудесно, благодаря.
Айвс погали ръката ми и се усмихна окуражително.
Жестът му беше преждевременен. Преди да се усетя, кризата ни връхлетя. Един мъж на
съседната маса погледна мобилния си телефон и после се приближи до Джим. Наведе се и зашепна в ухото му.
Веждите на Ню Йорк се извиха нагоре.
- Сигурен ли си?
Мъжът кимна и му показа някакво съобщение. Айвс забарабани с пръсти по китката ми - явно предупреждение, но нямах представа за какво. Изглежда ми казваше да бъда готова.
Джим се обърна към Айвс.
- Е, Бенедикт, имаме малки затруднения с информацията, която ни дадохте.
Айвс завъртя шампанското в чашата си.
- Какъв е проблемът? Ако сте направили каквото ви казах, не би трябвало да има проблем.
- И какво ни казахте? - Джим бръкна във вътрешния джоб на сакото си и в един ужасяващ
момент аз си помислих, че ще извади пистолет, но той измъкна блекбери.
- Казах ви да не копирате от моя оригинал.
- Късно е. Файловете са разпратени на всички ни. И не знам защо, откакто погледнах
последния път, някои имена са се променили.
Айвс кимна, сякаш това се очакваше.
- Сега информацията ти показва, че Доналд Дък и Мики Маус са водещи членове на Мрежата на савантите. - Тонът на Джим съвсем не беше весел. - И някак си техните имена са заменили онези на истинските хора, които проверих днес следобед.
Айвс повдигна рамене.
- Направихте ли разпечатка?
Джим разхлаби папионката си. Вените на врата му изпъкнаха от гняв.
- Не, разбира се. Но вие знаете това, нали? Сложили сте защита на файла, за да не можем да направим нищо друго освен да го четем на екран.
Айвс махна очилата си.
- Мога да го променя, няма проблем. Само въпрос на поправяне на разрешението за достъп.
Осъзнах, че всички други саванти около нас получават гласови или текстови съобщения.
- Толстой! Распутин! - пръскайки слюнки, изломоти господин Москва и хвърли смартфона
си на масата. Телохранителите му се събраха около него и бръкнаха дълбоко в джобовете си или под саката си, за да извадят оръжията си. - Това е обидно!
- Много смешно - Дънди Крокодила и Кайли Миноуг! - Господин Сидни блъсна назад стола
си и сграбчи Айвс за врата. - Каква е играта ти, друже?
Сърцето ми подскочи в гърлото. Видях, че суматохата в предната част на клуба привлича вниманието на другите посетители и че няколко от по-разумните стават, за да си тръгнат. Сервитьорите заеха позиции, готови да се намесят в кавгата, но не приличаха на служители на бар, каквито бях виждала. Бяха прекалено бдителни и не се изненадаха от кризата. Не забелязах големия брат на Айвс и започнах да подозирам, че сме заобиколени от полицаи, приятели на Виктор. Дори оркестърът забеляза драмата и спря да свири, докато лошите саванти се събираха около нашата маса.
Айвс запази хладнокръвие.
- Не е игра - извиси глас той в настъпилата тишина. - Предупредих ви да не копирате от
флашката. Щом бъде преместена от флашката, информацията започва да се самоунищожава. - Айвс блъсна ръката на Сидни и отстъпи назад от масата, така че аз да съм зад него. - Вижте,нима очаквате да оставя деликатна информация да се прехвърля насам-натам и да си проси да бъде качена в „Уикилийкс"? Мислех, че имате по-добри протоколи за сигурност. - Гласът му беше изпълнен с презрение към техническото им невежество. - Ако бъде копирана от моя оригинал, информацията постепенно се преобразува - по културно чувствителен начин, разбира се. Винаги го казвам на получателя, за да знае какво става. Не се опитвам да крия какво съм направил.
Джим дръпна Айвс да седне.
- И така, след тази забавна демонстрация на техническата ви изобретателност, можете ли да изпратите информацията отново? Без програмата за преобразуване.
- Разбира се. Трябват ми само пет минути със свестен компютър. - Айвс се огледа невинно
наоколо, сякаш очакваше такъв компютър да се появи изневиделица в нощния клуб.
Пророка обаче не беше доволен, че протежето му им е причинило всичко това на публично място и без предупреждение. Той не вярваше на обяснението, което Айвс се мъчеше да пробута.
- Феникс, отиди при братята си.
- Какво? Защо? - Беше ми неприятно, че вниманието се насочи към мен, и усещах, че
интересът на савантите се премества в моята посока.
Айвс показа първите признаци на недостатъчна увереност.
- Тя остава тук.
- Тя тръгва. - Пророка направи знак на Дракон да ме извади от центъра на събирането. -
Мисля, че ще се съсредоточите по-добре, като знаете, че семейството и се грижи за нея. - Той се усмихна безрадостно на Айвс. - Започвам да се питам, господин Бенедикт, дали сте ни приготвили и други изненади? Не забравяйте, че Феникс ще направи нещо, ако сте ни предали,затова си помислете внимателно, преди да отговорите.
- Нищо не съм направил. Казах ви да не копирате информацията. Вашите действия станаха причина за това.
- Но сигурно сте съзнавали, че можем да използваме информацията само ако я
разпространим на заинтересуваните страни.
- Но вие не поискахте да активирам тази функция, нали?
О, Боже, това ли било? Несигурността ми излетя бързо като балон с хелий. Айвс беше съумял да съчетае лоялността си към семейството си и обещанието си към мен, като бе позволил на други да вземат решението, което причинява преобразуването на информацията. С други думи, те сами си бяха виновни.
Олекна ми на душата. Долавяйки неблагоприятната посока, която взимаше разговорът, Дракон изви ръката ми зад гърба и ми попречи да правя резки движения, но и двамата останахме достатъчно близо, за да чуваме какво се говори. Хвърлих отчаян поглед да видя какво прави екипът на Виктор, но те стояха на разстояние. Запитах се дали са поставили подслушвателни устройства навсякъде в нощния клуб. Вероятно се надяваха, че савантите престъпници ще се разобличат още повече? Господин Ню Йорк вече беше обсъдил доставки на наркотици. Не беше ли достатъчно това? Или може би чакаха Айвс да им даде сигнал? Хайде, Виктор, подканих го мислено, сложи край на всичко това, преди Айвс да пострада?
Джим се вгледа изпитателно в Айвс. Изражението му беше озадачено.
- На кого по-точно сте лоялен, господин Бенедикт?
Пророка направи знак на Еднорог да се приближи.
- Мисля, че това е очевидно - на сродната му душа.
Джим хвана Айвс за гърлото с двете си ръце и го прикова на стола.
- Само че не знам какво още е записал на флашката. Ако е инсталирал вирус, питам се дали има и други, които сме разпространили в компютрите си. Постъпихме глупаво, че не
предвидихме това в треската си да получим информацията.
- Съгласен съм. Боя се, че всички се развълнувахме прекалено много. - Разкаяният тон на
Пророка беше смразяващ. - Еднорог, напомни на господин Бенедикт какво ще загуби, ако пак ни измами.
Еднорог изхлузи едната си кожена ръкавици и размърда пръсти.
- Колко да отнема?
- Една-две години ще бъдат достатъчно.
Айвс се бореше да се отскубне от хватката на Джим.
- Какво правите?- Блъснах Дракон.
- Да не си посмял да го докоснеш! Пророка насочи бледосините си очи към мен.
- Не му пука за него, скъпа моя. Питам се дали ако състариш сродна душа, това ще прекъсне връзката с другата и половина? В края на краищата, легендата твърди, че сте свързани по рождение.
- Не! Моля ви! - изкрещях, борейки се с всички сили срещу хватката на Дракон. Еднорог се
завъртя към мен. Събитията бързо излизаха от контрол и се превръщаха в кошмар. Той
изглеждаше нетърпелив да се заеме с новата си задача - толкова много ме мразеше. - Моля те, недей!
Извиках името на Виктор. Айвс блъсна ръцете на Джим и се опита да мине през насъбралата се тълпа, за да стигне до мен, но другите саванти го задържаха. Отчаяна, аз проникнах в мисловната схема на Еднорог и успях да го замразя за няколко секунди, но той добре познаваше способностите ми и се съпротивляваше. Дракон се поддаде само за миг и после отблъсна атаката ми.
- Глупачко! Сега вече ни ядоса! - изръмжа той и ме повлече към Еднорог. - Две години няма да са достатъчно.
В същия миг масата до нас избухна в пламъци. Червените ивици изригнаха като миниатюрни вулкани. Дракон изруга и се дръпна назад, като едва не извади рамото му от ставата. Зазвъня противопожарна аларма и пръскачките се включиха.
Хората се разкрещяха и се втурнаха към нас. Съдейки по внезапната поява на оръжия, и
сервитьорите, и клиентите се разкриха като полицаи и агенти на тайните служби. Над главите ни изсвистяха куршуми, изстреляни в отговор от телохранителите на лошите саванти.
Дракон се хвърли под една маса, повличайки ме със себе си.
- Полиция! Полиция! - разнесоха се викове от всички посоки. - Хвърлете оръжията! Вдигнете ръце да ги виждаме!
- Фей! - извиси се гласът на Айвс. - Къде си?
- Айвс! - изпищях.
Дракон запуши с ръка устата ми. Към нас се присъедини Еднорог, пълзейки по корем.
„Айвс!"
- Извеждаме ли я? - попита Дракон.
През гората от крака видяхме, че облеченият в бяло Пророк и другите лоши саванти са
обкръжени от въоръжени полицаи. Никой обаче не ги докосваше. Явно бяха инструктирани за дарбите на групата престъпници, но спряха.
Контраатаката беше преустановена. Над главите ни кръжаха три стола и няколко чаши, които бавно се въртяха като камъни в полето на астероид. Защо савантите не оказваха съпротива?
Господин Бенедикт стоеше сред полицаите и държеше ръката на съпругата си. Очите им бяха затворени, докато те се съсредоточаваха, застанали странно неподвижни, докато около тях цареше хаос. Проникнах в съзнанията им и видях, че двамата държат защитна стена около групата, спирайки куршумите. Господин Сидни се преви на две, когато във врата му се заби стрела. В същия миг на пода падна стол, пуснат от съзнанието му. Полицаите използваха пушки с упойващи стрели. Гениална идея! Изпитах искрица на надежда.
- Време е да тръгваме. - Еднорог нахлузи ръкавицата си. - Мисля, че се нуждаем от нещо по-очевидно от способността ми да състарявам, за да получим съдействието им. Не искам да бъда упоен и да се озова в затвор със засилена охрана. Дракон извади пистолет от кобур под сакото си и го опря под брадичката ми.
„Айвс!" - изкрещях като обезумяла.
„Къде си?"
Временно подслонилата ни маса се повдигна над пода и полетя към стената. С периферното си зрение съзрях Скай, която беше приклекнала зад пианото и я насочваше с пръст като диригент на оркестър. Заел позиция да пази гърба и, Зед хвърли бутилка шампанско към Дракон с помощта на телепатията, но Еднорог я видя навреме и дръпна брат си от пътя и. Дракон я пръсна на парчета със завъртане на китката си и съдържанието и изпръска полицаите, които се бяха скрили зад бара. Без да губи време, той ме повлече към изхода.
- Свалете оръжията! - заповяда ръководещият операцията, когато забеляза, че тримата сме извън полицейския кордон.
Еднорог отвори с ритник аварийния изход.
- Ако ни последвате, тя ще умре.
Дракон разпръсна полицаите, които пазеха задната врата, като им изпрати вълна от силата си. Те се блъснаха в стената и се свлякоха надолу като кукли с прерязани конци.
„Забави ги!" - трескаво ме помоли Айвс. Чувствах, че той се опитва да пробие обръча от
полицаи, но те имаха заповеди да задържат всички на място и да не ги докосват - без
изключения.
„Опитах се, но не можах да им въздействам. Те твърде бързо рушат способностите ми."
И после се озовахме в неугледна уличка зад клуба, където имаше само контейнери за
отпадъци на колелца и купища опаковки от сандвичи. Не видях полицаи.
- Кола - троснато заповяда Дракон.
- Дай ми Феникс. Ти намери кола. - Еднорог взе пистолета и опря дулото в слепоочието ми, докато Дракон ме предаваше на него. След това тръгна по улицата и видя черно беемве, което тъкмо беше оставило пътниците си пред ресторант. Когато шофьорът потегли, Дракон се изпречи отпред и вдигна ръце. Колата сякаш се блъсна в невидима тухлена стена. Видях напрежението на лицето на Дракон, докато спираше мощната машина. Той насочи пръст към шофьора.
- Слез!
Шофьорът не се нуждаеше от повторно подканяне и изскочи навън, оставяйки вратата
отворена. Дракон отвори задната врата и ме блъсна вътре. Еднорог се тръшна до мен. Пистолетът му беше между нас и за един мъчителен момент си помислих, че може да гръмне случайно.
- Ето ги! Колата! - Чух гласове, сред които този на Виктор.
- Тръгвай! - нареди Еднорог.
Дракон настъпи газта и колата се стрелна напред, изсвирвайки с гуми. Той зави зад ъгъла и изграчи победоносно.
- Беше адски лесно! - засмя се Дракон.
Еднорог се изправи, убеден, че е в безопасност, защото никой няма да стреля, докато аз съм в колата.
- Да, страхотно. Добър екип сме.
Дракон направи рязък завой наляво, преминавайки на червено, и накара един двуетажен автобус да се забие в предпазните перила. Той изкрещя злорадо.
- Накъде?
- В Общността. - Еднорог беше накъсал ивици от полата на роклята ми от шифон и
завързваше ръцете и глезените ми. - Предлагам да вземем каквото трябва, да кажем на другите да се разпръснат и да се срещнем след четири дни, щом нещата се успокоят.
Колата се наклони на една страна.
- Какво? Ние ли завземаме властта?
Еднорог разтри слепоочията си.
- Не, разбира се. Оставаме лоялни. Налага се. Сигурен съм. Но докато Пророка го няма, той ще иска да се грижим за нещата му.
Дракон схвана бързо.
- Да, и ако не го освободят дълго време, тогава поне ще знае, че изпълняваме желанията му,живеем като него и чакаме да го посрещнем като герой.
- Да, нещо такова.
- Горкият стар татко - изкикоти се Дракон. Веселото му настроение започваше да се предава на брат му. - Затворът няма да му хареса. Там няма красиви дами, които да го правят щастлив.
- Ще трябва да го затворят сам в килия, защото иначе няма да има място за друг.
- Но може би за нула време ще съумее да убеди надзирателите да го пуснат. По-добре да му изпратим адвокат - да покажем добрите си намерения. - Предположенията на Дракон отрезвиха и двамата.
- Прав си. Той трябва да види, че сме направили всичко възможно - и да го повярва.
Зад нас се разнесоха полицейски сирени. Дракон погледна в огледалото и нарочно зави към реката, далеч от истинската цел на пътуването ни. Отправи се към моста „Тауър" и после се опита да се отърве от преследвачите по задните улици на Бърмъндси.
„Къде си?" Айвс беше отчаян.
„На Южния бряг. Връщаме се в Общността. Но не забравяй, че не можеш да кажеш на
другите къде се намира. Предпочитам да бъда заложница, отколкото да загубя връзката си с моята сродна душа."
„Фей.."
„Обещай ми!"
„Да, добре. Ще измисля нещо друго. Пази се."
- Мисля, че трябва да сменим колата. - Дракон намали пред кръчма на мотоциклетисти, като видя двама облечени в кожа здравеняци, подпрели се на седалките на моторите си.
- Можеш ли да ги разкараш? - попита Еднорог, докато завързваше трета ивица шифон на
устата ми.
- Не е необходимо. Да видим дали искат да направим трампа. - Той се засмя, спря рязко и
изскочи навън. - Хей, момчета, искате ли ново беемве? Страхотно е, но вдига пушек
по пътя.
Мотористите се спогледаха. Не можеха да повярват на ушите си.
- Мотоциклетите ви ни трябват само за тази вечер.
Еднорог ме издърпа от колата. Полата ми закриваше пистолета му.
- Какво и има? - попита по- едрият от двамата мъже. Сигурно му беше ясно, че едва ли съм
там по своя воля.
Еднорог въздъхна.
- Мотористи със съвест. Кой би си помислил? - Той заби пистолета в ребрата ми. - Ти
избираш, Фей. Или ги замрази, или ще ги убием.
Кимнах, показвайки, че разбирам. Бързо проникнах в съзнанията на двамата мъже и спрях времето за тях. Дракон ги изблъска от седалките и се метна на по-близкия мотоциклет. Над главите ни закръжа хеликоптер. Прожекторът му шареше по покривите на къщите.
- По-бързо. Те преследват колата. - Дракон запали мотора.
- Какво ще правим с нея? - Еднорог ме блъсна напред.
- Или ще се отървем от нея, или ще я използваме за разменна монета.
Разсъждавайки бързо, Еднорог взе решение.
- Тя вероятно им е казала къде отиваме, затова предполагам, че все още може да бъде полезна като заложник, докато вземем нещата си от Общността. - Той сряза превръзката на глезените ми, нахлузи завързаните ми ръце през врата си, така че да ме преметне на гърба си, качи се на втория мотор и форсира двигателя. - Да тръгваме.
Мотоциклетите се стрелнаха напред, оставяйки предишните си собственици проснати до отворените врати на беемвето.