05. амплитуда на хармонично трептене

228 20 134
                                    




▬▬▬▬▬ п л е й л и с т ▬▬▬▬▬

01.Matthew Koma - Suitcase

02. Daya - Left Me Yet

03. Ally Brooke - Lips Don't Lie

04. morgxn - A New Way

05. BANKS - Look What You're Doing To Me

Линк: https://www.youtube.com/playlist?list=PLnMM9d_altmG3lMLUJ3vOdoHvfOGnZJHM





Зимата в Мадрид бе суха. Беше голяма рядкост да завали сняг. Но още от сутринта на 23 декември, навън бе мрачно. Студен вятър духаше и се очакваше скоро да завали. А аз, паркирайки колата си в паркинга, си представях колко разярена е в момента Селен, съдейки по 7-те пропуснати обаждания, които така и не чух, защото телефонът ми по принцип е на тих режим.

Причината, поради която закъснях - срещата ми бе изчезнала от ума и си играех на Call of Duty. След като погледнах телефона си и видях обажданията и съобщенията ѝ, изключих плейстейшъна. Грабнах първото яке и обувки, които зърнах, и със скоростта на светлината, е, не беше точно на светлината, но гледах да бързам , колкото се може повече.

Пристигайки в кафенето, в което ни беше първата среща и още в началото на връзката ни, решихме тук да е нашето място за разговори и усамотение. Миризмата на кафе ме обля целия, а цялата зеленина, с която бе декорирано местенцето, носеше със себе си джунглата. И най-хубавото може би беше, че въздухът в заведението беше чист.  Селен седеше привидно спокойно на една маса, която беше до прозореца, и от която можеше да се види времето навън. Пристъпих към нея, а тя ме погледна ядосано и тук бе моментът да отбележа, че беше настанало време за лекция „колко е неуважително да закъсняваш":

- Закъсня – каза през зъби и с неодобрителен тон, правейки пауза, след което продължи – отново.

- Да, знам. Съжалявам. – направих тъжна гримаса и понечих да я целуна, но тя ме отблъсна. Почувствах се пренебрегнат! Явно на госпожица никога-не-закъснявам  не ѝ се нравеше да ме изчака половин час, даже и толкова нямаше! Нямаше шанс да ѝ кажа, че закъснях, защото забравих за срещата и си играех игри. Очевидно нямаше да получа и една усмивка, и затова реших да попитам великодушно – какво ще пиеш, Селен?

- Едно дълго кафе, а по-късно може и кръвта ти. – гледаше ме така, сякаш съм и изневерил и сега сме при адвокатите, за да се разберем при кого ще  останат децата.

(не)затихващи трептенияDonde viven las historias. Descúbrelo ahora