11. затихващи трептения

277 15 375
                                    

▬▬▬▬▬ п л е й л и с т ▬▬▬▬▬

01.Taylor Swift - Cornelia Street

02.Ollie - leave me alone

03.JC Stewart - Have You Had Enough Wine?

04. The Weeknd - Wicked Games

05. Black Atlas - Pain & Pleasure

06. Boy Epic - Dirty Mind

07. Des Rocs - Used to the Darkness


Линк: https://www.youtube.com/playlist?list=PLnMM9d_altmFKYDiT3dNPG-2W1kghVDFg

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬


След прочита на писмото, първата ми работа, бе да съобщя на нашите. А след това на Селен, проблемът с нея обаче беше, че не ѝ бях съобщил за кандидатстването ми точно в този университет, тъй като не очаквах да ме приемат.

Излязох от стаята си и отидох в дневната, в която майка ми си работеше нещо на лаптопа, а баща ми търсеше дистанционното на телевизора. Всъщност, беше доста интересна гледка, тъй като татко караше майка ми да става от дивана, за да види дали е там. И след като тя му се ядоса, почнаха да търсят заедно. Накрая се оказа, че дистанционното си седеше на  коженото му кресло. Подадох му го, пък майка ми възкликна:

-        Благодаря ти, Рауф! Най-сетне досадният ти баща ще ме остави на мира – откликна с въздишка, а той само се подсмихна и рече: „Извинявай, ангелче"

Не мислех да извъртам съобщението си и затова директно им съобщих новината:

-        Мамо, татко, нали знаете, че бях кандидатствал в няколко университета? Е, днес ми дойде писмо от Барселонския университет, в което става ясно, че съм приет – казах на един дъх с усмивка на лице.

Майка ми остави лаптопа си на стъклената маса и се втурна към мене, за да ме прегърне с една  от нейните любими „майчини прегръдки", или по-просто казано -  „задушаващи прегръдки".

-        Поздравления, Рауф! Гордея се изключително много с теб! Кога ще ходим в Барселона да те записваме?

-        Остави детето намира, скъпа – провикна се татко, а след това стана и дойде към нас, за да ме прегърне.

-        Браво, синко! С майка ти се гордеем повече от много!

-        А сега не мислиш ли, че е време да ми отговориш на въпросите? – мама побърза да се намеси.

-        Мамо, юли сме, има време до края на август. Трябва да изляза, за да съобщя новината на Селен. – погледнах встрани. Как ли щеше да протече този мой разговор с нея? - Не ме очаквайте за вечеря. Татко, може ли да взема колата?

(не)затихващи трептенияDonde viven las historias. Descúbrelo ahora