Хората са глупави, ако вярват в мита за любовта.
Разполагах с по-малко от два часа, за да разкажа на влюбените старци, седящи до мен и любопитната им внучка какво се бе случило с мен и какво ще се случи за в бъдеще. Нямах си и на идея как да започн...
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
▬▬▬▬▬ п л е й л и с т ▬▬▬▬▬
01. NF - Paralyzed
02. Gavin James - Always
03. The Neighbourhood - Nervous
04. Леша Свик - Дым
05. blackbear - me & ur ghost
06. Cage The Elephant - Cigarette Daydreams
▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬
Опитвах се да запазя самообладание, но мамка му, не можех! С компанията бяхме в дома на Дарио и пиехме за прощално. Всеки разказваше за това накъде щеше да се запъти. Никой не искаше да се разделяме и на никого не му се щеше да порасне така преждевременно. Но когато влязохме в гимназията, времето мина толкова бързо, че вече щяхме да учим в университети, а по-късно да работим. Прекрасно.
Добре, че не бях сам в момента, тъй като мислите ми биха ме изяли жив. Щяха да ми липсват. Семейството ми, приятелите ми, самата обстановка даже. Когато всички си тръгнаха към полунощ, попитах Дарио дали му се намира някакъв тример. И в крайна сметка – имаше. Помолих го да ми го даде и влязох в банята. Не исках повече дълъг перчем, напомняше ми на нея. Бях взел решение от днес нататък да не споменавам името ѝ, а да използвам заместителни местоимения. Не исках да заприличам на Джони Синс и затова взех един от четирите гребена, на които ножовете им бяха от неръждаема стомана, настройвайки тримера. Подстригах се късо, а след това се изкъпах.
Определено изглеждах странно, но пък ми харесваше този нов външен вид. Промяната в живота понякога идва внезапно, или ти сам я създаваш. Сякаш бях нов човек. Е, в крайна сметка – това беше целта.
Към обяд се обадих на баща ми, за да му съобщя, че влакът ми ще потегли към 17:30 и нека ме чакат там към 17:20. През останалата част на деня, играхме Call of Duty, също отделих време, за да прегледам в Интернет за заведения близо до къщата ми. Е, къщата не бе моя, а на родителите ми, но предпочетоха да не я дават под наем на някой наемател, а да я използвам аз за през следващите няколко години. Къщата не беше кой знае колко голяма, беше по-малка от тази в Мадрид, но пък имаше басейн и малка градинка. Поне това видях от снимките, които ми показа баща ми.
