Хората са глупави, ако вярват в мита за любовта.
Разполагах с по-малко от два часа, за да разкажа на влюбените старци, седящи до мен и любопитната им внучка какво се бе случило с мен и какво ще се случи за в бъдеще. Нямах си и на идея как да започн...
Денят бе вълнуващ, колкото беше и времето - изключително тежък и изморителен, в който се прокрадваха лъчи светлина измежду мрачните облаци. Никога не бих го забравил.
Към следобед трябваше да освободим стаите си в хотела и да тръгнем към летището. В Барселона беше толкова слънчево и хубаво, че на никого от групата не му се тръгваше. Бяхме на екскурзия по повод кариерното развитие.
След като се качихме в самолета, се появиха и проблемите. Започна да вали буреносен дъжд, който ни забави полета с около половин час. Тъй като разстоянието между Мадрид и Барселона не е толкова голямо, пристигнахме за приблизително 2 часа.
Имах на разположение около един час, докато свърши работния ден на баща ми и дойде да ме прибере от летището. Нямах особено голям избор и реших да вляза в книжарницата отсреща. Бях си харесал един пъзел, който изобразяваше живописния пейзаж на архитектурата в Санари сюр Мер, Франция и лодките, чакащи своите мореплаватели да преплават из водите на Средиземно море.
Но тъй като се намираше на най-горния рафт, се опитах да се протегна, за да го взема, но не стана точно това. Стремглаво на земята се озоваха множество пъзели, а именно този, който желаех да взема, ме удари по главата.
Вероятно чуло шумът, едно момиче изтича до мен, за да се притече на помощ, проверявайки какво се е случило, и междувременно инстинктивно се засмя, след като видя как пъзелът ми ме напада. Бъркотия. Истинска бъркотия, от която единственото положително нещо, бе смехът на русокосата с пъстросини очи госпожица. Направи ми впечатление и облеклото ѝ - сякаш беше предвидила този неочакван дъжд и бе облякла кремав суитшърт, с бродиран надпис „Страхотно", който едвам прочетох чак след като подредихме пъзелите на рафтовете и то с максимално ниво на трудност, заради смехът ѝ, а краката и бяха покрити със светлосини свободни дънки, в ретро стил и обути с кецове. Подсмихваше се през цялото време, а усмивката ѝ бе толкова лъчезарна, че би те накарала да се усмихнеш и в най-лошите си мигове, когато скръбта и болката те е запленил целия.
Трябваха ѝ няколко минути, за да се успокои, а аз я гледах леко криво. Не смятах, че този неудобен момент ще свърши скоро. Погледна ме извинително и проговори:
- Ох, благодаря ти! Оправи ми деня! Аз съм Селен между другото.
Това бяха първите ѝ думи към мен, ако не броим излагащия се момент, който се бе случило в летището. Бяхме си разменили мобилните номера, ако някога на един от двама ни бе нужна „помощ на професионален чистач". Така всъщност и започна приятелството ни – благодарение на двете ми леви ръце.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
