Хората са глупави, ако вярват в мита за любовта.
Разполагах с по-малко от два часа, за да разкажа на влюбените старци, седящи до мен и любопитната им внучка какво се бе случило с мен и какво ще се случи за в бъдеще. Нямах си и на идея как да започн...
Никога не съм смятал, че съм идеален. Знаех какъв характер имам и колко трудно човек може да издържи на държанието ми. Но може би нещата, които сторих на Селен, са непростими. Ако трябваше да бъда честен, аз самият не бих си простил.Не, няма да се оправдавам. Отдавна спрях да го правя и животът ми стана една идея по-лек.
Накъдето и да се обърнех, виждах лампички по оградите на задния двор. На масите бяха поставени букети от тъмночервени и бели лалета, декорирани със зеленина. Беше доста топъл летен ден и очаквах с нетърпение ритуалът да свърши, за да сваля този смокинг.
Булката. Тя беше облечена в традиционна булчинска рокля, покрита с френска дантела. А деколтето наподобяваше на лодка, със зашити кристалчета сваровски. Селен през целия ден беше като Тинкърбел – не можеше да стои на едно място, и постоянно се усмихваше. Нямаше човек, който заговореше ли се с нея, тя да не се усмихне. Беше като едно сияние, пробиващо мрака с усмивката си. Сякаш времето бе спряло, всичко беше като по филм, бях щастлив. Душите ни ставаха едно цяло, а цялата вселена все едно бе в хармония.
