Хората са глупави, ако вярват в мита за любовта.
Разполагах с по-малко от два часа, за да разкажа на влюбените старци, седящи до мен и любопитната им внучка какво се бе случило с мен и какво ще се случи за в бъдеще. Нямах си и на идея как да започн...
اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
***********
За тези, които не могат да прочетат чата:
Рауф.... минаха две седмици откакто те няма... липсваш ми. Знам, че не трябваше да ти пиша това, но просто не мога да запазя всичко това в себе си. Това ме убива. Бавно като наркотик. Имам нужда да го споделя на някого... Прочетох писмото ти... не съм ти изневерила с брат ти! Не бих го направила, знаеш го много добре! Аз обичах и продължавам да обичам само тебе! Прочетох и стихотворението, което ми беше казал да го прочета, ако се усъмня в любовта ти.. съжалявам, но го направих. Всички неща, които се случиха между нас в тези 48 часа ме накараха да се усъмня в любовта ти към мене... и не само, не можех да спя както трябва... всичко се въртеше като на филмова лента пак и пак, и пак... както и да е. Няма да те занимавам с проблемите със съня си. Нека мина на стихотворението - това беше най-милото нещо, което някой е правил за мен (ако изключим Отис*) ... стихотворението ти ме докосна по толкова много начини, Рауф! Мислиш, че съм една стихия ли? Или бедствие? Знам, че в това се крие магията на поезията, но искам да знам. Да знам какво си имал предвид. Всяка вечер преди да заспя го прочитам, знаеш ли? И всяка вечер плача. Не знам защо, просто сълзите ми не ме питат. Опитвам се да ги спра, знаеш ли? Но не става. Те искат тебе. И аз те искам обратно макар всичко, което се случи. И от това ме боли най-много. Що за мазохистка съм? Ти счупи сърцето ми, разби на пух и прах мечтите ми, накара ме да изпитвам отново неща, които ти самия ми помогна да преодолея. Но защо, мамка му, не излизаш от мислите ми? Защо не мога да спра да те обичам? Ти не заслужаваш любовта ми. Не заслужаваш и прошката ми. Не заслужаваш мене, Рауф! Как можа да го направиш? Защо на сутринта не ме погледна да видиш в каква развалина си ме превърнал? Защо не ме погледна в очите, така както правеше винаги? Защо не ме попита дали съм добре? Защо, защо, защо?! Аз трябваше да съм тази, която да бъде ядосана и обидена! Не ти, идиот такъв! И за какво ми се обиди? Че бях с брат ти? Ти нищо не знаеш, Рауф, абсолютно нищо не знаеш. Ако не беше направил тази глупост сега нямаше да сме в това положение. Нямаше да страдам. Нямаше да ме е страх да говоря с хора, та дори и с родителите ми. Майка ми се опитва да говори с мен всеки ден, а аз мълча. Не мога да ѝ споделя. Просто не мога. Задушавам се само при мисълта за това. Ти си виновен Рауф, знаеш го, нали?
