Ŧŵø

129 11 9
                                    

Лукас спеше дълбоко.
Беше заявил само половината си тяло а другата се виждаше.

Вратата водеща към терасата беше отворена и някой беше решил да се възползва от това.
Момчето се вмъкна в спалнята на Лукас и с тихи стъпки се приближи към леглото му.

Седна на него и се загледа.
Не можеше да отрече,че Лукас беше красив,и то много.
Не се сдържа,вдигна ръка и прокара пръсти по скулата на Юкхей.

Лукас не усещаше допира му,но момчето можеше да го усети и в момента се радваше на този факт.

Искаше да се сприятели с него,но знаеше,че това няма как да стане.
Той можеше да се показва само когато е нощ.
През деня седеше и гледаше отгоре.
Можеше да се върне само по един начин,но надали щеше някога това да се случи.

Той свали ръката си от лицето му и се усмихна.
Лукас изглеждаше прекрасно докато спеше. (Уау събрах Лукас и прекрасно в едно изречение 😂)

Момчето искаше да му се наслаждава цяла нощ и точно това направи.

Остана докато не изгря слънцето,и се наслаждаваше на Юкхей.

След като Лукас се събуди той веднага изчезна,за да не го види.
Щеше да се покаже,но не сега.

А и без това видя,че Лукас не повярва на това което видя,затова реши когато е готов-тогава.

А през това време щеше да го наблюдава от горе през деня,а през ноща да слиза при него,макар и под формата на нещо което не може да бъде докоснато.

Искаше да може да живее както преди,но явно нямаше как да стане.

А може би имаше?

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•

Ако не ви излизат главите пишете в коментарите

Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.

Ако не ви излизат главите пишете в коментарите

Ŧʜę bøʏ ғʀøᴍ Ţʜē Møøŋ | Ŧėąʀş   •ʟᴜᴡᴏᴏ ғᴀɴғɪᴄ•       Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt