Ŧʜę bøʏ ғʀøᴍ Ţʜē Møøŋ | Ŧėąʀş •ʟᴜᴡᴏᴏ ғᴀɴғɪᴄ•

Ŧʜʀęē

Момчето беше седнало на леглото на Юкхей и го гледаше.

Последните няколко седмици правеше това през ноща.

Той вдигна ръка и погали съвсем леко бузата на Лукас.

Още малко постоя и го гледа.

По едно време той затвори очите си и вдигна глава на горе,но както той затвори очите си,някой друг ги отвори.

Този който ги отвори беше Лукас,който едвам не изпищя след като го видя.

Вдигна поглед към лицето му и установи,че това е момчето от луната.

Не можеше да повярва какво виждаше.
Пред очите му имаше избледнял силует на момче,облечено в бяла прозираща риза и черен панталон.(highway to heaven era)

-Кой си ти?-попита Лукас с дрезгав глас

Момчето седящо на леглото му подскочи от изненада.
Не беше усетил,че другият е буден.

-Казвам се Ким Джънгу.-отговори му той с прекрасния си глас

-Ти истински ли си?-зададе първия си глупав въпрос Лукас

-Да.-отговори отново и се усмихна

-А-аз съм...

-Знам кой си.-прекъсна го Джънгу

-От къде? Виждаме се за пръв път.-Лукас се опитваше да запази спокойствие

-Ти ме виждаш за втори път а аз теб те наблюдавам от няколко седмици.-отговори простичко той

-Моля!?-повиши тон Лукас

-Каквото чу.

-И защо ме наблюдаваш?

-Искам да сме приятели.

Лукас помълча малко сетне заговори:

-Добре.-отвърна тихо той

-Но ще можем да се виждаме само вечер.

-Защо?

- По-нататък ще ти обясня. Сега лягай и заспивай. Утре си на работа.

-Но,аз искам да си поговорим още малко!-възрази Юкхей

Джънгу се засмя и го погали по главата.

-Като бебе си. Заспивай!

-Не мога да усетя допира ти.

-Знам.

-Ще останеш ли за през нощта?

-Да. Лека нощ.

-Лека нощ.

Юкхей затвори очи и заспа отново.
Спеше му се много а и по принцип си заспиваше доста бързо.

Джънгу отново се усмихна и остана докато слънцето не изгря.