ᴇ ʟ ᴇ ᴠ ᴇ ɴ

89 12 2
                                    

Бяха изминали 5седмици в които Лу не беше идвал.
На Лукас му се плачеше.
Липсваше му другия.
За токова кратко време се беше привързал към другия токова много.

В момента Юкхей беше легнал,гледаше тавана и сдържаше сълзите си.

И последната надежда се изпари щом погледна часовника.
2:34. Не. Джънгу нямаше да се появи.

Той затвори очи и заспа.
Нямаше какво друго да направи.

А Джънгу както всяка вечер слезе при него,порадва му се и се качи на луната отново.

Още малко. Само мъничко.

Ŧʜę bøʏ ғʀøᴍ Ţʜē Møøŋ | Ŧėąʀş   •ʟᴜᴡᴏᴏ ғᴀɴғɪᴄ•       Where stories live. Discover now