Ŧʜę bøʏ ғʀøᴍ Ţʜē Møøŋ | Ŧėąʀş •ʟᴜᴡᴏᴏ ғᴀɴғɪᴄ•

Fıfĕ

11:30вечерта

Джънгу отново беше при Лукас.
Беше легнал до него и разговаряше с Юкхей за миналото му.(на Лукас)

-Бях доста палаво дете. Постоянно тичах и върших бели.-каза Лукас и двамата се засмяха-Понякога се измъквах когато искаха да ми се карат а понякога,не.Майка ми беше добър човек,но не такива бяха нещата с баща ми.-замалко спря и си пое дъх сетне продължи.-Той беше алкохолик. Държеше се ужасно с мама,биеше я,викаше ѝ.
Един ден просто вече не издържах.

От очите на Лукас бяха започнали да капят бистри сълзи.
Джънгу забеляза това и побърза да ги избърше.

Юкхей отново си пое дъх,затвори очи и продължи:

-Когато се прибирах от училище и влязох в апартамента беше някакво чудо. Имаше счупени шишета,ваза,огледало.
Отидох в хола и там...-той спря замалко и две сълзи паднаха от очите му.-Там заварих мама да лежи пребита на пода. Бях малко момче,на 12 и можех само едно да направя. Помогнах ѝ,промих раните ѝ,сготвих и тя се нахрани,отиде да легне.
През това време аз бях почистил всичко.
След като свърших отидох в стаята си,взех телефона и звъннах на полицията. Разказах ѝ какво става,и мисля,че от там нататък знаеш как стават нещата.

Джънгу само кимна.
Беше удивен. Не мислеше,че Лукас е преживял такива неща.

-Сега майка ти как е?-попита с треперещ глас

-Добре. Живее нормален живот,ходи на работа,щастлива е,виждаме се. Всичко е прекрасно.
Но само едно не ми стига.

-Какво?

-Искам да те сваля от там.

-Казах ти вече,че има само един начин,но това няма да се случи никога. Ако реша ще ти го кажа.

-Обещаваш ли?-Лукас погледна нагоре с надежден поглед

-Обещавам. Хайде заспивай.

-Добре,мамо.

-Ей,не съм майка!Лека нощ,Лукас.

-Лека нощ,Лу.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•

Както казах,спирам снимките
Съжалявам
Надявам се главата да ви е харесала