Ŧęŋ

84 10 1
                                    

Секундите минаваха,дните също,но от Лу нямаше и следа.

Бяха изминали 3 седмици а Джънгу не се появяваше и Лукас започваше да се чувства неприятно и тъжно.
Тревожеше се да не е бил направил нещо на другия с което да го е наранил или засегнал,но за такова нещо не се сещаше.

•°•°•°•°•°•°•°•°

Поредната вечер в която Лукас беше сам.

Той беше легнал на леглото,завил се до кръста а няколко кичура коса свободно падаха на възглавницата.

Надяваше се поне тази вечер Джънгу да се появи.

След като прекара един час в чакане,Юкхей просто затвори очи и се остави на съня да го погълне.

А Джънгу?

Е,той седеше и гледаше от луната,горе в тъмното небе.

По едно време се предаде на желанието да слезе долу при Юкхей и така след броени секунди се озова на леглото му.

Ах,как му се искаше да може да живее както другите хора,но не,съдбата беше решила да е кучка и да го прецака с такъв живот.

Джънгу посегна към кичурите коса върху възглавницата,но ръката му мина през тях.

Толкова ли зле ставаше?
Вече дори не можеше да го докосне. Лу пусна няколко сълзи и стана от леглото.Преди са си тръгне не пропусна да каже едно "обичам те" и след това се озова отново на бялата и самотна луна.

Е още малко и ако Лукас го обичаше така както Лу си мислеше щеше да е вече нормален човек и да бъде с Юкхей.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Теории???

Ŧʜę bøʏ ғʀøᴍ Ţʜē Møøŋ | Ŧėąʀş   •ʟᴜᴡᴏᴏ ғᴀɴғɪᴄ•       Where stories live. Discover now