И така,Джънгу отново се намираше на луната гледайки към него. Той гледаше Лукас.
Юкхей беше легнал на леглото си и гледаше тавана.
Гледаше го и си мислеше за Лу.
Кога ли щеше да се появи отново?
Щеше ли да го види пак?
Все въпроси без отговор.Изведнъж му се доплака.
Тъжно му беше,болеше го,задето не можеше да види отново Лу.Беше осъзнал и още нещо.
За краткото време в което се виждаше всяка вечер с Лу,той беше започнал да изпитва доста силни чувства към него.
Не беше усетил как е станало това,но беше факт.Мислейки си за това Лукас не успя да задържи сълзите си и ги пусна на свобода.
Плачеше заради Джънгу.
Плачеше затова,че няма да може да го види повече...или поне той така си мислеше.Лукас отвори очи и премигна за да прогони сълзите и тогава видя нещо. Нещо което искаше да види от много време,и нещо за което би дал всичко.
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•
Още малко и свършва
Надявам се с тази глава да съм ви помогнала да разберете защо е такова заглавието на книгатаВинаги го помнете⬆️⬆️⬆️
VOUS LISEZ
Ŧʜę bøʏ ғʀøᴍ Ţʜē Møøŋ | Ŧėąʀş •ʟᴜᴡᴏᴏ ғᴀɴғɪᴄ•
FanfictionЕдна вечер Лукас излиза на своята тераса и се заглежда в луната,но не вярва на очите си Там вижда нещо което го кара да си мисли,че е полудял Започната:27 април 2020г. Завършена:5 Юни 2020г. ᴄ ᴏ ᴠ ᴇ ʀ ʙ ʏ ᴍ ᴇ ʟᴜᴡᴏᴏ ғᴀɴғɪᴄ