twelve

89 12 2
                                    

И така,Джънгу отново се намираше на луната гледайки към него. Той гледаше Лукас.

Юкхей беше легнал на леглото си и гледаше тавана.
Гледаше го и си мислеше за Лу.
Кога ли щеше да се появи отново?
Щеше ли да го види пак?
Все въпроси без отговор.

Изведнъж му се доплака.
Тъжно му беше,болеше го,задето не можеше да види отново Лу.

Беше осъзнал и още нещо.
За краткото време в което се виждаше всяка вечер с Лу,той беше започнал да изпитва доста силни чувства към него.
Не беше усетил как е станало това,но беше факт.

Мислейки си за това Лукас не успя да задържи сълзите си и ги пусна на свобода.

Плачеше заради Джънгу.
Плачеше затова,че няма да може да го види повече...или поне той така си мислеше.

Лукас отвори очи и премигна за да прогони сълзите и тогава видя нещо. Нещо което искаше да види от много време,и нещо за което би дал всичко.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•

Още малко и свършва
Надявам се с тази глава да съм ви помогнала да разберете защо е такова заглавието на книгата

Още малко и свършва Надявам се с тази глава да съм ви помогнала да разберете защо е такова заглавието на книгата

Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.

Винаги го помнете⬆️⬆️⬆️

Ŧʜę bøʏ ғʀøᴍ Ţʜē Møøŋ | Ŧėąʀş   •ʟᴜᴡᴏᴏ ғᴀɴғɪᴄ•       Où les histoires vivent. Découvrez maintenant