Сама срещу руската мафия🔞

Част 1 - Пролог

12 Май, 2020 година

Имало едно време... Родила се тя. Рапунцел. Всички я наричали така заради дългата й руса коса. Очи зелени и устни розови, бузки червени. Тя била родена в добро семейство. Уж добро. Баща й я обичал, въпреки че бил недоволен. Майка й също я обичала. Отгледана била тя в златна люлка. Но в опасен свят родена. Свят на кръв, разруха, евтини жени и убийства. В този свят липсвала любов. Тя не съществувала под никаква форма. Момичето растяло и се разхубавявало още и още. Не излизала от пределите на малкото си кралство. Ателието. Тя обичала да твори... обичала изкуството.

Годините минавали, а от малкото момиченце не останало нищо. То се превърнало в голямо, красиво и събиращо внимание девойче. Но колкото повече време минавало, толково повече хората около нея се променяли. Малкото любов и състрадание, което крили надълбоко в себе си, изчезнало. Характерите се променили... станали напълно коравосърдечни. Всички се интересували само и единствено от себе си. Никой не се поинтересувал от себе си. Майка й заболяла и полудяла, а баща й бил всяка нощ с различна. Младото момиче плачело, когато хората във бели униформи отвели майка й. Единственият човек, който някога истински се интересувал от нея и я обичал.

Юстинияна Карас знаеше какъв е баща й и въпреки това му имаше доверие... До момента, в който той не я отвиде от Атина и не я заведе в Москва.

И като всяка мафия... Руската също си имаше своите страшилища. Едно от тях беше той. Руснак с гръцки корени.

Костас Карас беше човек без сърце. Продаде дъщеря си, мислейки, че от нея няма полза. Тя нямаше как да му стане наследница. Младото момиче имаше планове. Нито един от тях не беше да стане наследница на баща си, а и да искаше не можеше. Тя знаеше за изневерите му. Когато беше на 14 се сгушваше в майка си и се опитваха да заглушат стоновете на кучките му. Винаги се беше чудила....Защо след като не можеше да му стане наследница той не се разведе и не се ожени за друга, която да му роди син? Защо?

Сега тя беше принудена да се омъжи за непознат, само и само, за да може баща й да има наследник. Той беше така добър да приеме да се ожени за невръстната дъщеря на Костас, а и да получи дялът му от Москва. Въпреки, че той беше на 28, а тя на 18, никой не се интересуваше. За него беше важно да получи каналите на семейство Карас. От дълго време мислеше как да ги вземе, а когато преди два месеца баща й му се обади и му предложи тази сделка, просто нямаше как да откаже. Сделката на века. Така я нарекоха.

Той я беше опознал от разстояние. Проучваше и ровеше до последния възможен инч. От ранните години, в които си беше казал, че ще вземе каналите им, той следеше всеки член на семейството му. Никога не му беше хрумвало да поиска дъщеря му за своя съпруга.

Юстинияна беше изплашена, когато се срещна с него. Той беше груб. Държеше се грубо с нея и дори с хората около себе си.

Неговото име беше Леонардо Терзис. Именно за него щеше да се омъжи тя.

Нова книга, нов късмет!
Дано да ви хареса!

Редактира се! Надявам се да не съм забравила накои грешки.

Ще качвам по колкото се може повече глави.