След като се върнахме от екскурзията Дан ме избягваше. Сега когато седна до него, той се мести в другия край на стаята. Не се виждаме след училище. Всъщност, никога не се виждахме.
Накрая аз един ден отидох до къщата на семейството му и почуках. И зачаках. След известно време отвори майка му.
- О, здравей, Лаура!
- Здравейте! Дойдох да се видя с Дан. Той тук ли е?
- О, да, да тук е. Не ми е казвал, че ти ще идваш. Въпреки тива, той напоследък не ми казва много неща, така че влизай!
"Беше на косъм!" помислих си, докато влизах.
- Дан е в стаята си, миличка.
- Благодаря - отвърнах аз.
Къщата, в която Дан живееше, беше доста голяма. На 2 етажа, с басейн и голям преден и заден двор. Беше изумително красива и отвън, и отвътре. Стаята на Дан беше на втория етаж. Той си падаше малко геймър, така че там имаше цял голям шкаф с игри за най-различни версии на Xbox-и, PS-и, Wii-та, PSP-та, DS-и и компютри (той предпочиташе Microsoft пред Apple, така че беше на Windows 7). Също така той колекционираше монети.
Когато се качих по стълбите, нахълтах в стаята на Дан. Вратата се отвори с гръм и трясък.
- Какво, по дяволите, ти става?! - извиках аз. Той просто си седеше и гледаше в празното пространство. Щом влязох той се извърна към мен.
- Лау! Защо си т...
- Заради теб, идиот такъв! Какво ти става?!
- Виж...
- Какво да видя?! Как си седиш тук и просто си играеш?! А?! След мисията дори не ме погледна! Не раз...
- ЛАУ! Млъкни за малко! Има много неща, които трябва да ти обясня. Просто ме изслушай...
- НЯМА! Първо ти ще слушаш! Ти беше единственият ми доверен човек! А ти ме предаде! Можеше всичко да отиде по дяволите! ПРЕДАТЕЛ!
- Свърши ли? Това, което ще ти кажа, е много по-важно от твоите терзания! Виж, не ме гледай така! - извика той, след като видя изражението ми - Да не съм ти виновен аз!
- Да, си! Заради...
- Лаура, млъкни! Това е много по-важно от теб! Е, не съвсем, все пак е свързано с теб... Но както и да е, това, което искам да ти кажа е много, ама много
важно! Лаура, аз... аз...
Виждах, че му е трудно да го каже. Той направи някаква много странна физиономия.
- Лаура... Аз не съм като теб.
- Какво имаш в предвид?
- Аз... не съм от тук. В смисъл...
Стана изведнъж. Дан започна да се променя. След миг това пред мен не беше Дан. Не беше човек. Тогава си спомних нещо. Лицето, което ме спаси в онзи коридор. Лицето на Дан.
