Тъкмо разтоварваме багажа. Бяхме пристигнали преди няколко минути. Скоро влязохме. От рецепцията ми дадоха стая номер 504. За щастие, Дан беше в съседната. Но имаше един проблем. Това 500 и нещо си значеше че съм на петия етаж, а нямаше асансьор! Сега трябваше да мъкна тъпия огромен куфар, който майка ми беше натъпкала!
- Уффффф... - изпуфтях аз.
- Какво? - попита ме Дан
- Трябва да влача ей тая тъпотия! - и посочих куфара.
- Ще ти помогна. Моето така или иначе не е тежко.
- Благодаря, но...
- Не, ще ти помогна.
- Уф, добре.
Качихме се по стаите. Беше към 11 вечерта.
- Лека нощ! - пожела ми Дан.
- Лека нощ!
- Утре ще е голям ден! Трябва да си починеш!
- Да, така е.
Почти веднага след като се проснах на леглото заспах.
На сутринта ме събуди алармата ми. Набързо се облякох и слязох на закуска. Имаше някаква помия, даже не помня каква. Качихме се в автобуса и потеглихме. След петнайсетина минути го видях. Пентагонът.
