След като си възвърнах дар слово, успях да кажа само:
- Дан... Ти...
- Виж, Лаура, успокой се. За това...
- За това ме избягваше. Вече бях много близо до истината, нали?
- Да, но...
- Но ти си искал да ме предпазиш. Но от какво?
- Лаура, аз не съм единствен...
- Само секунда. Моля те, възвърни си човешкия вид, защото така не мога да се концентрирам, а имам чувството че ми говориш нещо важно.
Казах това защото съществото, което стоеше пред мен, беше трудно за описване. Например цвета на кожата - тя беше като сребристи люспи и проблясваше в различни цветове. Той приличаше на нещо като двукрак малък дракон. След секунда той беше пак стария Дан.
- Та, продължавай.
- Значи, Лаура, не само не съм от тук... В смисъл, има и други като мен. Ние сме от място, наречено Икроу. Другите са... те са... в правителството. Това бяха кодовете. Те бяха икроуски. Да си имала някакви странни сънища напоследък?
- Да, един. Спомняш ли си пътуването до Вашингтон? Тогава ти казах, че сънувах кошмар. Сещаш ли се?
- Да.
- Е, тогава сънувах собственото си убийство. Уби ме...
- ...нещо, което не беше човек, нали?
- Да... От къде...
- От къде знам ли? Лаура, аз ти пратих този сън!
- О. Чакай малко, стоп. Дали разбрах - значи ти владееш телепатия?
- Дап.
- Сериозно?
- Напълно.
- Леле.
- Та, да се върнем на темата. Това, което искам да кажа е, че има още икроуци.
- Къде?
- Кодовете, които откри, са икроуски. Лаура, Икроу се опитва на превземе правителството.
