Escape / #Wattys2015

Седма Глава

- Томас! – чу се глас от врата, която бе отворена рязко. Една жена, не много висока, русокоса и добре облечена излезе с гръм и трясък, може би бе майка му.

- Да, прибрах се вече и ъм.. мамо, това е Сътън. – той се приближи до мен и ме представи на майка си.

Изправих се и протегнах ръка към нея да се здрависаме, но когато тя ме погледна някак.. се стъписа. След няколко секунди разтърси леко клава и хвана притеснено ръката ми.

- Приятно ми е да се запознаем .. Сътън. Името ми е Калис. – усмихна се фалшиво.

- И на мен, госпожо. – погледнах я неловко и отвърнах на усмивката.

- Ъъ.. тя може да остане при нас докато си намери жилище, нали? – попита я Томас почесвайки се зад врата.

- Аз.. Ще отида някъде ако ще преча тук. – казах увивайки пръсти.

- Не, не, няма проблем. Има достатъчно стаи. Заповядай. – тя отвори вратата и ме покани вътре.

Грабнах раницата си и се шмугнах вътре. Всичко бе толкова.. различно, но и толкова познато в същото време. Бяха направили много красиви неща, но това не ме разубеди да си взема това, което ми принадлежи.

- Томас, придружи я до стаята до твоята. След малко обядът ще е готов, слезте да обядвате. – каза с лека нотка строгост.

Том кимна, взе раницата ми и тръгнахме към втория етаж. Когато забелязах, че вървим към стаята ми стомахът ми буквално стана на топка. Беше ме.. страх? Но от какво? Та това е.. или по-точно беше моята стая. Моята. Томас отвори вратата и ми отстъпи да мина. Остави раницата ми на леглото и ме погледна в очите. Потърках ги с ръце и отърсих глава.

- Добре ли си? – попита ме загрижено.

- Да, аз.. просто ми влезе нещо в окото. – разтърках окото си, за да потвърдя казаното.

- Е, добре. Ъм, ще те оставя да си разопаковаш багажа и ако искаш да си починеш. Ако има нещо аз съм в отсрещната стая. – кимнах и той излезе от стаята.

Седнах на леглото и гледах в една точка. Очите ми бяха пълни със сълзи, които искаха просто да потекат като един шибан водопад. Стиснах зъби и изтрих сълзите. Докато зяпах стената се сетих за тайната вратичка в един от шкафовете, която татко беше направил за спешни случаи, но понеже такива нямаше, аз държах там много разнообразни неща. Отворих гардероба, който бе изрисуван с цветя от мама.. Махнах дъските, вратата все още бе непокътната. Извадих от чантата си един ключ и я отворих. О, тази гледка. Всичко бе непокътнатно и все така прекрасно.