Escape / #Wattys2015

Пета Глава

Момчетата нагласиха багажа си в багажника. Аз отворих задната врата, смъкнах раницата от рамото си, наместих се на седалката и сложих раницата в краката си след което подпрях глава на ръката си. Томас също влезе отзад и седна точно до мен. Обърнах леко глава към него и го погледнах. Той обаче вече бе втренчил поглед в мен и просто се усмихна. Изчервих се и отново насочих поглед към прозореца.

- Чао прекрасно местенце! – извика чернокоското.

Е, всъщност вече бях разбрала името му – Джейсън. Та, Джей запали буса и потеглихме към града. Пътят явно щеше да бъде дълъг. Той пусна радиото и усили музиката заедно, с което увеличи и скоростта. За миг залепнах за седялката, но скоро се оправих и заех старата си поза.

Точно когато се унесох в сън, от радиото решиха, че ще пуснат някаква песен, която момчетата явно харесваха. Мисля, че споменаха нещо от сорта на Martin Garrix. Е, след няколко секунди всички започнаха да подскачат и целия бус се клатеше. Пиеха, смееха се, пееха.. Стана ми смешно и започнах да се кикотя. Томас започна да ме гъделичка, умирах от смях. Докато всички се забавлявахме по едно време Джей рязко зави и Томас се озова над мен, а аз бях притисната до вратата на буса. Продължително се гледахме в очите, когато той бавно започна да приближава главата си към моята притваряйки очи.

- Томас! Спукахме гума, братле. – извика Джейкъб.

- О, ъ.. Идвам. Хайде момчета. – отговори му той.

О, Боже, благодаря ти. Никога не съм била по-щастлива от сега. Та той беше на косъм да ме целуне. Нямах нищо против, но всъщност.. всъщност донякъде имах. Но това няма значение.

Излязох от буса с надеждата, че някак мога да помогна, но уви веднага бях отстранена от „екипа за помощ”. Просто застанах отстрани, подпряна на едно дърво чакайки да поправят глупавата гума. Десет минути по-късно отново бяхме по „великия път” към града.

Слушах музика на телефона си (да, баба беше вкарала всичко в ума ми също и оборудвала с много нови неща) и гледах през прозореца когато усетих, че нещо се блъсна в рамото ми. Беше главата на Томас. Явно беше заспал. Всички бяха. Освен мен и Джей разбира се.

- Колко има още? – попитах го махайки слушалките от ушите си.

- Още около половин час, защо? – отговори ми той.

- Просто питам. – умихнах му се в огледалото и той се засмя.

Отново сложих слушалките на ушите си и се унесох в сън.

Половин час по-късно.

- Красавице, събуди се.

Чух шепот до ухото ми и усещах как нечия ръка нежно отдръпва косата от лицето ми. Леко отворих очи, за да видя кой беше когато усетих, че нечии устни докоснаха мойте.