Escape / #Wattys2015

Единадесета глава

Извинявам се, отново, че не съм пускала глави/части от близо месец, но нито имах вдъхновение, нито време. Днес случайно реших да проверя дали има нещо ново и видях доста нови коментари та написах нова част. Не е много дълга, но се надявам да ви хареса. Ще се постарая да съм активна отново. - EffyK.

------------------------------------------------------

Когато приключихме с хапването всички ми благодариха за вкусната закуска и всеки се зае със задължението си: госпожа Питърсън изчезна в градината и започна да полива цветята, господин Питърсън облече костюма си и отиде на работа, Стивън.. той се затвори в стаята си и не излезе от там цял ден, а аз? Аз стоях подпряна на прозореца в стаята си и гледах към невероятната градина на госпожа .. тоест Кали.

Докато наблюдавах какво правеше тя отново усетих нечии ръце на кръста си и мигновено потръпнах. Обърнах се рязко, но за моя огромна радост видях Томас. Когато погледнах в очите му бях погълната от топлина и всичко.. всичкото притеснение просто се изпари.

- Какво правиш? – попита ме усмихвайки се.

- Аз просто.. гледах градината. – промълвих тихо и погледнах към краката си.

- А защо се стресна толкова? Да не е станало нещо?

- Не, аз.. нищо не е станало.

- Не ми изглеждаш много сигурна, но няма да нахалствам. Е, искаш ли да се разходим? Може би да те разведа из града? – той отново се усмихна.

Ах тази усмивка.. Беше толкова заразна..

- Мислех да направя чай и да помогна на Кали.

- Кали? Имаме напредък. Е, добре тогава, ще ви оставя да си говорите по женски. Тя има нужда от това. – той ме придърпа към себе си и целуна челото ми.

Бях затворила очи и когато ги отворих нямаше и следа от него.

Но как можах да бъда такава глупачка и да му откажа?!

Както му казах, слязох до кухнята и направих чай. Понеже все още беше трърде горещо за топъл чай го налях във висока кана и сложих кубчета лед. Взех две чаши и отидох в градината. Сложих каната и чашите на масичката и отидох при Кали.

- Имате ли нужда от помощ? – попитах я като сложих ръка на рамото й.

- Благодаря, но вече приключих. – тя се изправи и погледна към мен с широка усмивка на лицето си.

- Тогава да пийнем по един чай? – отвърнах на усмивката й и тръгнах бавно към масичката.

- Няма да откажа на такова предложение.

Седнахме на столовете и както се очакваше пихме чай и си говорихме на най-различни теми.

***

Вече бе станало късно и отидох в стаята си, дръпнах завесите, съблякох се и облякох хавлията си. Влязох в банята и пуснах душа. Сложих хавлията на закачалката, влязох под душа и дръпнах завесата. След около десет минути бях готова и точно дърпах завесата вратата се отвори. Върнах се обратно и закрих тялото си с нея.

- Томас! – изкрещях.

- Сътън? – погледна ме той стъписвайки се – Какво правиш тук?

- Какво може да правя под душа?!
 
- Е и аз идвам за това.

- Тогава може ли да се обърнеш към стената, да стигна до хавлията си, да я облека и да отида в стаята си? – казах гледайки го ядосано.

- Добре. – той отклони поглед към стената.

Точно притичвах към закачалката, когато усетих, че почти се е обърнал. Бързо облякох хавлията си и излязох от банята. Отидох в стаята си, увих другата хавлия около главата си, взех телефона и легнах на леглото.