Escape / #Wattys2015

Дванадесета Глава

Лежах и гледах към тавана мислейки си: „Божичко.. А ако ме беше видял гола?" Този въпрос се въртеше в главата ми няколко минути. Станах от леглото и тръгнах към гардероба. Времето беше хубаво и реших да облека бежовата си рокля на цветя и черна жилетка. Взех си и бельо и оставих всичко на леглото. Подсуших се с хавлията и облякох бельото си. Наведох се надолу, за да изсуша и косата си когато вратата на стаята ми бе отворена рязко. Веднага се обърнах към нея.

- Томас, пак ли?! Мамка му, научи се да чукаш. – разкрещях се и набързо нахлузих роклята върху тялото си.

Той беше с увита около кръста хавлия и мокра, разрошена коса. Присви устни опитвайки да не избухне в смях. Гледах го с недоумение докато не разбрах колко грешно е прозвучало това, което бях изръсила преди минута. Томас затвори вратата и почука. Кръстосах ръце пред гърдите си, завъртях очи и извиках: „Влез." Той отвори вратата и съответно отново влезе в стаята ми.

- Какво искаш? – попитах го.

- Щях да те питам дали искаш да дойдеш с мен и момчетата в гората по-късно. – каза ми придържайки хавлията си.

- Отново ще спите на палатки?

- Да. Чудим се дали има още „изгубени" момичета там. – засмя се.

- Мисля, че щеше да е по-добре да ми го спестиш. А сега може да отидеш да се облечеш. – отидох към него, отворих вратата и го избутах навън засмивайки се.

Когато косата ми вече беше суха, застанах пред огледалото и се чудех как да я укротя. Не беше лесно да се справя с ужасно къдравата си коса. Взех по един кичур от двете страни на челото ми и ги защипах с отзад с бежова панделка. Облякох жилетката си, напръсках врата си с парфюм и отидох към стаята на Томас. Почуках и очаквах да получа отговор.

- Влизай. – Том най-сетне отговори.

Отворих леко вратата, надникнах, за да се уверя, че се е облякъл и влязох.

- Кога ще тръгвате и трябва ли да взема нещо? – попитах го.

- Взели сме каквото трябва, но си вземи нещо за спане.

- Окей.

Върнах се в стаята си, извадих една не много голяма чанта и сложих къси гащи и потник.

След около половин час вече товарихме храната и багажа в минивана. Както винаги Джей караше. Седнах на задната седалка между Том и Крис. Крис беше с тъмно руса коса и зелени очи, които понякога променяха цвета си. Когато беше в настроение винаги изръсва някоя простотия по средата на разговор и всички избухваха в смях, но през останалото време не беше много разговорлив.

***

- Е, момчета, добре дошли. – обяви Джей.

- Кхм. – измрънках, кръстосвайки ръце пред гърдите си.

- .. и Сътън, съжалявам. – погледна в огледалото и ми се усмихна, а аз отвърнах на усмивката му доволно.

Имаше чаровна усмивка. Нямаше как да пропусна да го спомена.