Escape / #Wattys2015

Четвърта Глава

Усмихнах се на Томас и метнах раницата си в палатката. Всички освен мен влязоха в палатките. Аз се бях сгушила в едно одеало гледайки огърня и мислейки си за невероятните очи на Томас.. Неговата русолява коса, страхотната му топла усмивка. О, Боже, какви ги говоря. Трябва да спра да мисля за него, та баща му може би е убил семейството ми. Но усмивката му.. Мамка му, Сътът, престани да си мислиш за него. Затворих очи, вдишах дълбоко и отворих очи. Махнах одеалото от раменете си и тъкмо влизах в палатката на Томас когато пред мен се откри гледката на невероятното му тяло. Завъртях очи, завих го и легнах до него.

На сутринта, вероятно около 9 часа, разтърках очи и докато протягах ръцете си видях ръката на Томас сложена на кръста ми. Погледнах към него очудено и леко я отдръпнах от себе си. Излязох от палатката и видях останалите момчета да приготвят багажите си.

- Ам, добро утро. – казах им оглеждайки се наоколо.

- Добро да е. – обади се едно от момчетата – Ще събудиш ли Томас? След малко трябва да тъгваме.

- Разбира се. – отговорих и отново се шмугнах в палатката.
Седнах до него и сложих ръката си на рамото побутвайки го леко.

- Томас? – казах тихо.

- Какво? – отвърна той сънено.

Сънливият му глас.. О, уау. Беше удивителен.

- Томас, ставай. След малко трябва да тръгваме.

- Добре. – той се зави през глава.

Усмихнах се, взех сака му и започнах да прибирам багажа му вътре. След около 5 минути целият му багаж беше перфектно подреден в сака, все пак тези години единственото, което правех почти постоянно беше да сгъвам дрехи. Закопчах сака и излязох отвън. Всички момчета ме погледнаха. Засмях се и оставих сака при тези на другите.

- Е, остана да се събуди и да прибере палатката. – усмихнах се доволно и седнах на един дънер.

- Вие да не сте заедно? – попита любопитно един чернокоско.

- Ъм не.. – погледнах към него.

Не след дълго Томас излезе от палатката, изпъна ръце нагоре и релефното му тяло бе на показ.

- Добро утро момчета. – измрънка той докато се протягаше.

- Кхм.. – погледнах злобно към него.

- И Сътън. – той се засмя и ме погледна – Къде е багажа ми? – каза и започна да разглобява палатката.

- Аз. – извиках доволно и отидох да му помогна за палатката.

- Сериозно, ходите ли? – попита същия чернокоско.

- НЕ ! – изкрещяхме двамата в един глас.

След може би 15 минути бяхме прибрали всичко и тръгнахме към буса, с който бяха дошли.