Fallin'| Corbyn Besson

1

Diana's POV

Партита бяха станали част от живота ми през последните близо две години. Както всеки друг път щом родителите ми не бяха тук, брат ми отново организира парти. И тъй като днес беше последния ден преди началото на учебната година, голяма част от съучениците ми бяха тук. Мразех тези партита, по простата причина, че винаги завършваха трагично и бяха на първата страница на училищния вестник. Но Даниел не си вземаше поука.

Докато силната музика и стотината гласове се чуваха от прозореца ми, аз се бях настанила в удобното си легло и гледах Teen Wolf за пореден път, игнорирайки шума на вън. Или поне от части.
Телефона ми извибрира и аз въздъхнах недоволно. Взех го и видях, че най-добрата ми приятелка иска да се свърже с мен по FaceTime.
- Слез тук! - извика тя, за да я чуя, след което отпи от червената чаша в ръката си.
- Не искам. Предпочитам да остана в стаята си, далече от това бедствие, което наричате парти. - Отвърнах и се заявих по-удобно в одеалото си.
- По дяволите! Слез на собственото си парти, преди да съм дошла и да съм те домъкнала насила тук! През последната седмица не си излезла от къщата нито веднъж! Не можеш да се криеш вечно там. - извика отново.
- Това не е моето парти, Лиз. Брат ми е този, които го организира. А и не се крия.
- Моляя- продължи да настоява и направи от онези нейни кучешки муцинки на който не можех да устоя. Засмях се на детинското ѝ поведение. Знаех, че няма измъкване и за това се съгласих. Половин час няма да ми навреди.
- Добре. - отвърнах ѝ. Тя подскочи радостно, почти иззсипвайки напитката върху роклята си.
-Облечи си нещо хубаво. Ще те чакам до басейна. - каза тя накрая, пращайки ми въздушна целувка и ми затвори.

Станах с нежелание от леглото си облялох обикновена бяла тениска и дънки, заедно с жилетка. Тоалета ми се различаваше от предсвите не Лиз за добро, но не ме интересуваше. Трябва да бъде благодарна, че въобще успя да ме накара да сляза. Обух маратонките си и вързах косата си на ниска опашка, след което отидох към басейна.

Двора, както и къщата бяха претъпкани с хора. Защо Даниел трябваше да кани толкова хора?

- Нямах това предвид, когато казах, да се облечеш добре. - промърмори Лиз веднага щом ме видя.
- Защо да се обличам добре, Лиз? Всички са прекалено заети да се напият като за последно. - Отвърнах ѝ . Най-добрата ми приятелка поклати глава отрицателни и ме замъкна към групата танцуващи тийнейджъри в хола.