◖Control/Контрол◗

12.

Никога досега не беше спала с мъж, така както вървяха нещата обаче много скоро щеше да ѝ се наложи да го прави често, въпреки нежеланието си.

-С-съгласна съм.

-Не съм изненадан. - каза ѝ правейки се, че не му пука особено какво беше казала Алиса преди малко. Истината обаче беше доста по-различна. Всъщност Даниел беше щастлив от факта, че най-накрая ниското момиче щеше да бъде негово. Знаеше, че опитът ѝ с мъжете беше нищожен, дори го нямаше изобщо, което от своя страна го водеше до заключението, че синеоката беше девствена.

А мисълта, че беше девствена, че досега никой не беше влизал в нея, че никога не беше усещала онова чувство да пълнота, че никой не беше докосвал тялото ѝ, или че никога не беше свършвала го възбуждаха още повече. Искаше той да ѝ е първият, с който тя да изпита тези неща, но най-вече желаеше чернокосата да свърши за първи път стенейки неговото име.

Дълбоко в себе си дори искаше да бъде първата ѝ любов.

Не, защото щеше ѝ даде мечтаният живот. Не, защото няма да я поставя в опасност почти всеки ден. Не, защото ще се държи с нея, както заслужава. Не, защото ще бъде перфектният за нея. Не, защото е способен да я обича. Просто, защото имаше някакво вътрешно усещане, че си пасваха. Вътрешно усещане, което трябваше да подтисне. Не само, заради него, но и заради самата нея.

-Явно каквото и да направя не мога да те изненадам, а Даниел?! - изкрещя му. Не беше ядосана, заради това, че той не е изненадан, всъщност  ѝ беше все тая. Фактът, че преди малко се беше съгласила да спи с него повече от един път обаче не ѝ даваше и миг спокойствие.

-Можеш да изненадаш всеки, малката. - той направи кратка пауза. - Всеки, но не и мен.

-Това няма логика. - каза му.

-Не е нужно да има логика, за да е вярно. Знам как да разчитам хората, и въпреки че с теб не беше толкова лесно колкото очаквах, все пак не си такава загадка, Алиса.

-Знаеш ли какво?! - започна чернокосата. - Ти и шибаните ти действия нямате логика. Няма логика, че е твърде очевидно как можеш да спиш с всяка, с която решиш, но избра да тормозиш мен. Избра да се възползваш от умиращата ми майка и желанието ми да я спася, за да спиш с мен. - Алиса си пое въздух. - Наясно си, че тя е единственото, което ми остана, Даниел, а може би скоро няма да си имам никого, на теб обаче не ти пука, нали? Реши да досъсипеш живота ми и те мразя затова, че си на път да успееш. - Алиса отдръпна телефона от ухото си и натисна червената слушалка.