◖Control/Контрол◗

20

Ще се радвам, ако отделите от времето си, за да отговорите поне на последните два въпроса, защото от отговорите ви мога да взема идеи за следващите глави. Благодаря предварително. 💘

-Преди да ме заплашваш, - Алиса вдигна очи и двамата срещнаха ядосаните си погледи. - си помисли какво ще стане, ако не се изплаша. - тонът, с който му говореше беше доста по-смел от обикновено. Опитваше се да се държи сякаш нищо не се беше случило, но и двамата знаеха, че изобщо не ѝ се получаваше.

-И какво ще стане, ако не се изплашиш, малката? - тя не му отговори. - Какво ще ми направи? - той продължи с въпросите си. - Какво изобщо можеш да ми направиш? - За съжаление Алиса знаеше, че не може да му направи нищо... поне не и с голи ръце.

Заради жестокото убийството, което Даниел беше извършил пред очите ѝ, страхът, който тя изписваше беше в пъти по-голям. Не можеше да стои спокойно, когато беше в близост до него, а точно в момента той беше близо. Опасно близо.

Синеоката не се поколеба дори за момент, събра сила и вдигна коляното си, като след това го заби с всичка сила между краката на мъжа, който я беше притиснал в стената.
Усещайки рязка и силна болка, Даниел направи крачка назад от нея и приклекна леко, а Алиса от своя страна реши да използва момента и бързо отиде в ъгъла на мазето, в който по-рано Даниел беше захвърлил пистолета. Тя го насочи  към него и сложи показалеца си на спусъка.

-Какво правиш, по дяволите? - попита я той, засмивайки се на действията ѝ.

-Защитавам се. - отговори му.

-Не бих те наранил. - каза ѝ. - Поне не тук, предпочитам да сме в леглото ми, а ти скъпа, да не можеш да мърдаш, докато ме молиш да спра.

-Няма да имаш възможност дори да се опиташ да ме нараниш.

-За твое съжаление ще имам, защото не си способна да убиеш човек. - поредна усмивка се появи на лицето му. - Не си способна дори да натиснеш спусъка.

-Не бих убила човек, но ти се държиш като шибано чудовище, Даниел. - изкрещя му. Той не обърна особено внимание на думите ѝ, вместо това започна да се приближава към нея. - Не мърдай... по дяволите, спри където си! - тя продължаваше да му крещи.

-Или какво? - попита я, когато пистолетът, който държеше опря в стомаха му. - Хайде Алиса, натисни спусъка. Натисни го и всичките ти проблеми ще изчезнат. - синеоката затегна хватката си около пистолета, но все още не смееше да изстреля куршум в тялото на Даниел. - Не искаш ли да се измъкнеш от предстоящото, малката? - тя отново не му отговори.