Only mine

Най-накрая смях

Гт. Намджун

Затичах се към стаята ѝ и погледнах през крехко отворената врата. Чувах хлипането ѝ, но не я виждах. Да не би да ми се причуваше? Тя няма как да плаче. Приятелката ми не плаче за такива глупости, по-скоро би ме убила по всякакъв начин. Разбирам, нараних я, но защо плаче? Ох..беше ме страх да вляза там. До сега не сме се карали, нито сме крили един от друг... Неусетно и моите сълзи започнаха да се спускат.

-Или влизаш или си отиваш в стаята-дойде при мен Тае и ми подсказваше, че не мога вечно да стоя и да я търся в стаята. Тръгна си, а аз влязох. Терасата беше отворена. Стъпвах бавно, за да не ме чуе. Чувах я все по-силно. Какво и причиних... Тъкмо преди да прекрача прага не терасата тя каза нещо тихо:

-Махай се.

-Таня...

-Махай се.

-Остави ми да ти обясня...-ето тук стана зле. Тя стана и се обърна към мен. Наоколо беше тъмно, но кървясалите и очи изпъкваха в мрака. Започна да идва към мен, същщо толкова бавно както аз удеве. Беше със сведена глава.

-Не ти ли казах нещо? Махай се!-повтори малко по-силно, но аз си стоях на мястото, исках да ѝ обясня, не бяхме едно мнение. Тя взе възглавницата и започна да ме удря едва, едва, като целеше да ме изгони-Махай се! Махай се! Махай се!-проплакваше тя, а аз не можех да я гледам така. Почти не ме удряше, беше твърде слаба. Трепереше съвсем незабележимо. И вече бях вън от стаята и тя се заключи. Сълзите ми напълно не издържаха. Тряснах вратата на стаята ми и потроших всичко, което намеря. Няма да страда, заради мен! Не и тя! Няма! Няма! Отидох до вратата ѝ. Беше минало много време, от както ме изгони. Можеше да спи. По някаква причина не се отделях от вратата. Просто седнах пред нея и след час усилени мъки да спрях да плача, заспах там.

Гт. Таня

Намджун дойде да ме види, но аз го изгоних. Не исках да го виждам. Единственият човек, който съм харесвала някога, а ето че е бил грешка. Не че исках да разбирам за Рокси, но защо не ми каза? Никога не е крил нищо от мен. Какво му става? Вече и като приятел ли не ме иска? Седнах до вратата и проплаках. Исках той да дойде да се моли цяла нощ, накрая да ме грабне и целуне. Но стига съм живяла във фантазии. Истината е жестока, релността не е хубава и всички трябва да го знаят. Седнах пред врата и чаках невъзможното-да почука и да се моли. Понякога мислите ми бяха такава заблудя. Накрая заспах плачейки пред вратата.

Гт. Тае

Джун излъга Таня и сега тя е много разтроена. Мисля да поговоря и с двамата. Реших да им направя закуска, защото им трябваха сили след снощи. Излязох от стаята си и видях Джун пред вратата. Спеше. Милият, изглеждаше ужасно. Взех го на ръце и го оставих в стаята му. Какво бе направил с нея? Приличаше на изоставена болница. Беше потрошил всичко.

Направих гофрети и ги оставих на съсипаното му бюро.

Почуках на вратата на Таня. Чу се леко тупване и отключване. Отвори, след това затвори.

-Аз съм Тае, спокойно. Преместих Джун, сега си е в стаята си.

И пак отвори.

-Леле, иглеждаш ужасно.

-Благодаря и ти също.

Не и беше до шеги.

-Нося ти гофрети!

-Благодаря, но не закусвам, забрави ли?

-Днес е изключение-усмихнах се. Опитвах се да бъда ведър. Влязох в стаята и и седнах на леглото. Възглавницата беше наполовина подгизнала. Тя легна до мен и загледа тавана.

-Какво гледаш?

-Ти тъп ли си? Тавана.

-Хапни малко и ще поговорим.

-Кой ти каза, че ще говорим? Не искам да обсъждам среднощната случка.

-Разбирам, но трябва.

-Махай се, не ми е до никого сега.

-Добре, но поне отиди на плажа. Не си пропилявай лятото. Поне ако ще скърбиш, скърби там.

-Добре, а ти си облечи нещо, че ме заболяха очите-подхвърли ми на шега тя. Значи все пак я разведрих малко. А защо каза това ли...ами бях чисто гол...НДП-та сме и сме свикнали да се виждаме голи, не ни е срам от телата ни, макар че Таня не е много за това, но мен не ми пукаше.

-Нищо няма да облека горещо ми е, а така се разхлаждам-казах и започнах да си въртя долните части наляво на дясто в кръгче.

-Иллллл! Спри веднага! Ти и висящата ти работа се омитайте от стаята ми!

-Защо не ти ли харесва?

-НЕ! Идва ми да повърна!

-Добре, махам се, леле, как реагираш на членове...-затворих бързо вратата,защото тя хвърли възглавница по мен. Готова! Чух я да се смее. Много си добър, Тае, браво на теб! И браво на красивата ти работа, че я разведри! Сега Джун.

❤🧡💛💚💙💜🖤🤍